500 години от смъртта на Христофор Колумб

Колумб търси по-кратък морски път към Азия и смята, че е стигнал до Индия, макар всъщност да открива Америка. Забележителна заблуда, която революционизира света. Различни са оценките на “новия континент” за големия откривател. В СЩ 12 октомври – деня, в който Колумб стига до Бахамските острови, се чества като официален празник, докато в някои латиноамерикански страни това е траурен ден. Д-р Моника Верхайм от катедрата по романистика към университета в Зарланд обяснява защо Колумб е тъй оспорвана фигура.

“Дълго време, казва тя, той се смята за голям откривател, за герой, извършил достойни за възхищение дела. Модерната епоха до голяма степен се идентифицира с Колумб, защото вижда в негово лице свободния дух, който се налага срещу силите на старото и срещу закостенялото мислене. От друга страна, междувременно личността на Колумб се оспорва, той се разглежка като безскрупулен авантюрист, като алчен за злато егоист. Твърди се също, че с него започват оплячкосването на Америка и поробването на индианците.”

През 2002 г. студентите във Венецуела събарят паметника на Колумб. Президентът на страната ги поздравява за това с думите, че няма защо да се почита Колумб. Д-р Верхайм обяснява:

“Днес той се разглежда, разбира се, по-критично, тъй като се взема под внимание съдбата на индианските племена. През 1992 г. различни индиански групи протестират срещу тържествата по случай 500-та годишнина от откриването на Америка.”

След откриването на “новия свят” започва колонизацията и поробването на коренното население – по предложение на самия Колумб. Той обаче смята, че тези хора са добри и отзивчиви, желанието му е да ги християнизира. Отношението му към тях е противоречиво. Съдбата на аборигените е тъжно свидетелство на завладяването на Америка. Много от тях умират и то не само като следствие от поробването им. Европейците пренасят в Америка редица болести, срещу които коренното население е беззащитно. Броят на аборигените драматично намалява. Интересно е, че един важен факт е потънал в забрава. Преди Колумб викингите стигат до Америка, но именно Колумб се смята за откривател на “новия свят”.

“Колумб, обяснява д-р Верхайм, има това предимство, че по негово време вече съществува печатарството. Писанията му, особено писмото му за откриването новия свят се четат и препрочитат в Европа; това писмо е преведено също така на много европейски езици.”

Колумб, роден вероятно през 1451 г. в Генуа, лелее още от млади години една мечта: да открие западния път към Индия. Търси финансовата подкрепа на европейските монарси, за да осъществи целите си. Отначало без успех, докато в крайна сметка получава благословията на испанския крал Фердинанд Втори и кралица Изабела. Обещава им нови територии и златни съкровища. До смъртта си Колумб вярва в заблудата си, а именно че е открил западния път към Индия. Че е открил всъщност нов континент, осъзнава вместо него Америко Веспучи.