Александър, който бяга в България: "Не искам да убивам хора"

Александър Стоцки е на 27 години. Бяга от Русия в България веднага след нахлуването на руската армия в Украйна. "На 23 срещу 24 февруари 2022 цяла нощ не спах, разбирах, че струпването на войски около украинските граници не е случайно. Когато на сутринта започнаха да бомбардират украински градове, тръгнах към България и знаех, че няма да се върна повече в Русия. Цяло щастие беше, че имах туристическа виза."

Процесите: дело 7376 от 2022 година

След като изтича визата му, Александър иска убежище в България. Аргументите му са, че е участвал в много митинги срещу режима на Владимир Путин - както в Русия, така и у нас. Бил е наблюдател на изборите за руската Дума, към щаба на московските опозиционни политици и поддръжник на платформата „Умно гласуване“ на Навални. Открито говори срещу войната и вероятно е обявен за дезертьор от руските власти. През 2015-2016 Александър е отслужил задължителна военна служба в сапьорни войски с чин ефрейтор. Според показанията му при първото дело в Софийския Административен съд (2022г.) в края на 2021 и началото на 2022, когато започва струпването на руски войски по границата с Украйна, получава три призовки от армията да се яви в запас. Майка му пази една от тях.

С началото на войната и бомбардировките над Украйна Александър е убеден, че ако бъде призован в запас "военните ще използват метод да го накарат против волята му да подпише договор, че е съгласен да се сражава в Украйна".

ДАБ твърди, че молбата за закрила е неоснователна

Софийският Административен съд отказва да приеме копието на призовката за мобилизация и иска оригинала. Родителите на Александър не успяват да го изпратят в рамките на делото и това доказателство не е признато от съда: „Дискредитирана е доказателствената стойност на фотокопието от призовката за военна служба поради липсата на оригинал“.

Според Държавната Агенция за бежанците: „От описаните по-горе твърдения на чужденеца, се приема, че молбата за закрила е неоснователна, тъй като молителят не обосновава необходимостта от предоставяне на такава и не посочва причини за основателни опасения от преследване в държавата си на произход. Вероятността да е бил призован за мобилизация за предстоящата "военна операция" в Украйна е несъществена. Няма твърдения, от които да се направи обоснован извод, че чуждият гражданин може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от официалните власти или някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира.“

"Подобни изводи са вредни за България и Европа"

Административният съд София-град отхвърля жалбата на Александър: "На чужденеца е отказано предоставяне на международна закрила – статут на бежанец и хуманитарен статут."

Александър е твърдо решен да продължи да търси справедливост от съдебните власти в България: „Убеден съм, че подобни изводи за демокрация и законност в една държава, в която хора се убиват с чукове пред камера, без да има никакви последствия, или се измъчват политически затворници и отказали се да участват във войната, са изключително вредни както за България, така и за Европа и за целия свят“.

Дело 1356 от 2023 година

Александър и адвокатът му обжалват пред Върховния Административен съд. Делото е било назначено за 11 април 2023 година. Влизаме в съдебната зала. Адвокатът представя доказателствата пред съда. Александър казва: „За съжаление, аз не видях в решението на предишния съд разбиране за това, което се случва в Русия. Не мога да се съглася с това, че в Русия има демокрация и че там има честни и независими съдии“.

Смайваща за всички в залата е речта на представителя на Агенцията за бежанците, в която се настоява Върховният съд да отхвърли жалбата на Александър като неоснователна, защото „моралните съображения на чужденеца срещу войната и насилието са опровергани от това, че той е отслужил редовната си военна служба през 2015“.

"Нима в Русия някой може да откаже военна служба"

След делото говорим с Александър и той не разбира: „Как тази жена си представя, че в Русия някой може да откаже да отслужи редовната си военна служба. Това е невъзможно, освен ако не представиш религиозни съображения, но такива случаи са много редки. Е, става и с торба пари, но аз ги нямам. А и не може да се сравнява редовна служба в мирно време с това да убиваш хора на фронта. Нещо, което никога няма да направя, каквото и да ми струва. Тя представя ли си какво е да стреляш срещу човек?“.

По време на делото представителката на ДАБ продължи да настоява, че Александър трябва да бъде върнат в Русия, защото според нея участието му в политически митинги не е основание да бъде: „задържан, измъчван или осъден поради политическите му дейности и пристрастия. Данните за участие в демонстрации, както и активното медийно отразяване на изявите на руския гражданин са с цел да се легитимира бежанската история, но не способстват за установяване на нейната достоверност. Не се откриват аргументи, които да доказват, че животът на чужденеца е в риск и че той е изложен на преследване в държавата си по произход“.

"Ужасен съм от перспективата да ме депортират в Русия"

После Александър ми каза: „В Москва на всеки ъгъл има камери с лицево разпознаване и всеки, който е говорил против войната или Путин, може много лесно да бъде заловен и вкаран в затвора. Аз съм сътрудничил на организации на Навални. Приложили сме дела като пример - как заради такива прояви руснаци сега са или в неизвестност, или в затвора, но ДАБ счита това за несъществени доказателства. В ПАСЕ признаха режима в Русия за недемократичен. За голямо съжаление това е свързано с моя живот. Откакто съм в България, съм протестирал пред Руското посолство и Руския културен център срещу войната и в подкрепа на Навални. Такива руснаци в моята родина са обявени за врагове и ги пращат директно в затвора, но тази жена (от ДАБ – б.ред.) не вярва, че това е възможно или не иска да повярва. Да не говорим, че имам официална призовка да се явя в армията, сега вероятно вече и електронна. Аз съм ужасен от перспективата да ме депортират в Русия. Това означава затвор или да ме пратят на фронта, където също ще умра, защото не мога и не искам да убивам. Вярвам, че България е наистина европейска държава с истински независим съд“.

ВАС ще се произнесе по делото на Александър след месец.