Президентът Радев де юре бе на крачка от деяние за импийчмънт с поведението си при връчването на втория мандат за правителство – оставаше му само да покаже папката на акад. Денков, без да му я даде. Де факто обаче той погази Конституцията с посланието – не е целесъобразно да ви връчвам мандата, който вече е дискредитиран и ви съветвам да не го реализирате. И безпрецедентно изгони делегацията на мандатоносителите, вместо да седне дори само на формален разговор с тях, както бе винаги при връчване на мандатите досега.
Президентът се възползва от аматьорското поведение на „Продължаваме Промяната“, уличена с неадекватни политически изказвания по време на националния си съвет и допуснала в редиците си амбулантен търговец, който им извъртя ченгеджийски номер да огласи запис от онлайн срещата. Резултатът от удара, от който се възползваха всички противници на „Промяната“, се оказа още по-болезнен, когато акад. Денков дори не понечи да отговори на унизителния президентски шамар.
Президентът с все повече безконтролна власт
Президентът концентрира в последните 2 години огромна и безконтролна власт. Значителна част от нея идва и по линия на спецслужбите, шефовете на които на практика той си самоназначи, по предложения на послушните нему служебни правителства. Такава власт не е имал никой президент досега, защото шефовете на спецслужбите по Конституция са резултат от властови баланс, а не проводник на еднолична власт. Със своите правителства и спецслужби обаче в условията на продължителна политическа криза Румен Радев де факто е начело на една полупрезидентска република.
Сериозен е и проблемът със суверенитета, който обаче не следва от иначе безобразните думи на Асен Василев, че за шефове на службите са подбрани „наши хора, одобрени от посолството“, които после се дообясняваха с допуска до класифицирана информация на партньорските служби. А с това, че в условия на война, в която България е вражеска за Русия страна, за шефове на спецслужбите под патронажа на един проруски президент може да са назначени приятели на едно вражеско посолство. Особено като добавим и поредната кремълска операция по дестабилизацията на Западните Балкани, която е в ход тези дни.
Със самочувствието на върховен блюстител над държавните тайни и интереси, Радев си позволи и да определя кого ще допуска на Консултативен съвет за национална сигурност, въпреки че Законът за КСНС много ясно определя кой по право членува в него. Така че сега повече от всякога е необходимо шефовете на спецслужбите да бъдат избирани от парламента и да бъдат подложени на парламентарен контрол, както подобава на една демократична държава. А президентът да бъде върнат в рамките на ограничените си конституционни правомощия, от които излезе благодарение на политическата криза и които вече са му непоносимо тесни.
Радев може да помогне като Гешев
Поведението на президента обаче същевременно е шанс за реализацията на втория мандат – така както еманципацията на главния прокурор се оказа предпоставка за договорката за ротационно управление между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Радев поставя под сериозна заплаха евроатлантическата ориентация на страната, която изповядват и двете коалиции. Той е заплаха и за самата партийна система, която ако сега се срине, ще трасира окончателно и пътя към още по-голяма президентска власт - съмнително дали в интерес на българския суверенитет.
В изнесения запис от Националния съвет на „Продължаваме Промяната“ са осветени и президентски попълзновения, които е твърде възможно всъщност да са в основата на изнервянето на Радев: че той ще участва в местните избори наесен със свои кметове, създавайки кметска президентска партия или ешелон. И то за сметка главно на кметове на ГЕРБ. Това е съществена предпоставка ГЕРБ да намерят общ интерес с ПП-ДБ срещу Радев и да подкрепят правителство с втория мандат, за да ограничат възможностите на президента да разширява влиянието си и в посока местна власт. Защото кабинет с третия мандат, ако изобщо е възможен, би имал легитимност под санитарния минимум, а нови избори
пращат цялата власт отново в ръцете на президента, като електоралните загуби за първите две политически сили са повече от сигурни.
Напълно експертен кабинет
След всичко случило се обаче кабинет с втория мандат вече е възможен само като напълно експертен, запазвайки ротационната формула „Денков-Габриел“. Още от предишния парламент подкрепата за правителство с втория мандат до голяма степен бе заложник на желанието на съпредседателя на ПП Асен Василев да участва в него като финансов министър. Но след като той е главният герой от записа с одобрението на шефовете на службите от „посолството“ и чистката по върховете на държавната администрация, заради което ГЕРБ замразиха преговорите, вече е съвсем невъзможно да има правителство с негово участие.
Жалкото е, че след като ПП изядоха и торбата със сол, и стоте тояги, сега ще платят и жълтиците – за да стигнем до това, на което партньорите им от ДБ настояваха още от втория мандат в предишния парламент – за експертно правителство без политически лица. Но когато смяташ, че историята започва от теб, по трудния начин откриваш, че и други вече са минали по този път и знаят, че има засади зад всеки храст.
Ако обаче и този път пропуснем шанса за редовно правителство с втория мандат, не остава друго, освен избирателите на ПП-ДБ да поискат конституционна промяна, с която България да се превърне в протекторат на Европейския съюз. Щом партиите ни сами не могат да градят държавност, а все пак искаме да сме европейци, не ни остава друго, освен да минем на ръчно управление от Брюксел.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.