Когато президентът Румен Радев казва, че "Трети март е червената линия на нашето търпение", то следва въпросът какво ще направи обявеното от него "народно движение", когато червената линия бъде премината и няма да е национален празник. Опит за метеж? Ще въстане срещу закон, приет от мнозинство в държава, която по Конституция е парламентарна република? Ще отхвърли решение на областен управител и СОС за Паметника на Съветската армия? А може би ще направи жива верига около Паметника с руски и български знамена, пълководци от "Възраждане", БСП и Левицата и ще излезе отпред с вдигнат юмрук, (вместо шмайзер като гранитния солдат)...
Спасителят от Шипка
По-скоро Народно движение "3 март" може да се окаже предсказваният от дълго време политически проект на президента. И макар да го обяви от връх Шипка, любима руменрадева трибуна, няма как да носи същото име - вече има (проруско) паравоенно формирование - Българско народно опълчение "Шипка", което трябваше да бъде проверено от ДАНС от разпореждане на прокуратурата. Няма да е първият политически проект в защита на "изконни" ценности - "Възраждане" брани лева, БСП - традиционното българско семейство, а народната фракция - 3 март.
Няма съмнение, че след като коалицията между двете най-големи политически сили сложи край на служебната му власт, президентът намери ново убежище. Абстрактно-идеално, каквото подхожда на такава фигура - да спасява държавността от "безродници" и "катастрофирали в безчестието си", а значи и да определя кой може да се нарече българин. В този целофан Радев напъхва селекцията си от политическия и геополитическия дневен ред - исканата оставка на назначения при служебния кабинет главен секретар на МВР, убийството на Алексей Петров, войната, която "Украйна настоява да води" - и българските "войнолюбци", концесията на порт Росенец на частната руска компания "Лукойл" и прочие.
Къде се нарежда договорът с "Боташ"
Могат ли да бъдат наречени "безродници" обаче висши държавни служители, споразумели се турска компания да има право на неустойки в договор, но не и българска? Подписаното от служебното правителство споразумение с турската "Боташ" дава неограничен достъп на Турция до българската газопреносна система. Освен това задължава българската страна, независимо дали получава договорените количества природен газ, да плаща - общо 2,5 милиарда евро за 13 години. "Турската фирма "Боташ" получава достъп до българския и европейския пазар, без обратното да е вярно", каза наскоро премиерът Николай Денков, нарекъл документа неизгоден. БСП го определи като вреден, а бившият енергиен министър на социалистите Румен Овчаров - като "изключително глупав" в ефира на Bulgaria ON AIR. "България има тръбопроводи отвсякъде, имаме терминал в Александруполис, на който сме собственици на 20%. И ние подписваме договор за 13 години за 300 млн. лева годишно, за да резервираме капацитет в Турция. Като искаш турски газ, подпиши си - "Турски поток" е на пътя", коментира енергийният експерт.
Засега предоговарянето на споразумението, задължаващо "Булгаргаз" да сключи договор с "Боташ", върви трудно - въпреки усилията на кабинета Денков-Габриел. Ако го развали, българската страна ще понесе сериозни санкции.
Така че относно договорките с "Боташ", българското общество е в правото да каже (като президента от Шипка) "не на опитите за разграждане на държавността с превземането на институциите за користни политически и икономически цели".
В държавата на разума…
В една разумна държава е здравословно за обществото и партиите президентът да не се съгласява с всички действия на управляващите, да ги критикува, но и насърчава, а правителство и държавен глава да са в диалог. Войната, която Русия започна в Украйна, начерта кървавочервена линия - и се видя, че президентът Радев не е в полосата, където са европейските държави и членове на НАТО, към които принадлежи и България.
Президент и управляващи не просто са в конфликт, те са от двете страни на най-голямата разделителна линия от Втората световна война насам. Българският държавен глава, бивш натовски генерал, не споделя базисни ценности на съюзите и техните обединени послания за подкрепа на украинския суверенитет и териториална цялост, в т.ч. военна помощ за Киев и санкции за Русия. Радев отива по-далеч - независимо от червените линии, които ЕС налага спрямо руските газ и петрол, с приходите от които Кремъл финансира войната, чрез служебния си кабинет той пробва български коридори за руските въглеводороди.
Нефтопроводът от Александруполис до Бургас засега е на ниво работни групи, но споразумението с "Боташ" има всички шансове да се утвърди в договор.
Историците обаче се възмутиха, че от Шипка президентът издигна кауза за защита на 3 март - датата, на която е подписан Санстефанският мирен договор. Същият, който изключва от България градове в Родопите и Тракия, компенсира Сърбия с български земи в Нишко, дава Северна Добруджа на Румъния. Всички дипломати са били наясно, че ще бъде ревизиран, както и става в Берлин, където Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя. Не за такава България са се били опълченците, пред чиято костница век и половина по-късно български президент подстрекава гражданите и пропагандира сляпа преданост към кухи дати.
На подписването на предварителния Санстефански мирен не е присъствал българин - въпреки загиналите близо 3500 опълченци. На подписването на предварителното споразумение между "Булгаргаз" и турската "Боташ" са присъствали - и какво от това. Трети март ще остане официален празник, предложението на управляващото мнозинство е да не бъде национален. Но какво ще се прави с договора с "Боташ" - пази ли го и него народното движение?
* Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.