Безславният край на последния германски кайзер

Малкото нидерландско градче Дорн не е сред най-популярните туристически дестинации в страната. Но тези, които се интересуват от историята на германските монарси, го посещават редовно. Именно там, в дома си в изгнание, е прекарал последните години от живота си последният германски император - кайзер Вилхелм Втори.

Как Вилхелм Втори се оказва в Нидерландия

След поражението в Първата световна война и избухналата Ноемврийска революция в Германия кайзер Вилхелм Втори бяга през 1918-а година от белгийския град Спа в Нидерландия, където окончателно се отказва от престола. Така завършва неговото 30-годишно управление - период, в който индустриализацията в Германия е съпроводена от значителни политически събития, довели в крайна сметка до крах на монархията.

Вилхелм Втори първоначално гостува на нидерландски граф, който го приютява, след което през 1920-а година се сдобива със замък в Дорн, в който живее до смъртта си през 1941-а. Днес имението е музей, в който всичко е запазено така, както е било по времето на последния германски император.

Последният германски кайзер и неговите жени

Кайзер Вилхелм Втори от династията Хоенцолерн е роден на 27-и януари 1859-а година в Берлин. Той остава в историята като последния германски император и крал на Прусия.

В Нидерландия в изгнание със съпруга си до смъртта си живее и императрица Августа Виктория - първата жена на кайзера и последната германска императрица. Двамата имат седем деца - шестима синове и дъщеря. По време на бягството в Нидерландия императрицата вече е болна - тя умира в Дорн на 62 години.

След нейната смърт втора жена на императора през 1922-а година става принцеса Хермина Ройс, която официално не получава титлата императрица. След смъртта на Вилхелм тя се връща в имението си, а след Втората световна война е интернирана във Франкфурт на Одер, където умира в бедност.

Как е живял императорът в изгнание

Триетажният замък в Дорн има 18 стаи, във всяка от които има запазени предмети от бита, произведения на изкуството и семейни реликви на кайзера и неговата първа съпруга.

При абдикацията на Вилхелм Втори едно от поставените от него условия е да запази правото си върху цялото семейно имущество, изнесено в Нидерландия от дворците в Берлин и в Потсдам с 64 товарни вагона. Мебели, картини, килими, книги, порцелан...

Кайзерът обичал лукса, интересувал се от техническите нововъведения и много се грижел за външния си вид - отделял особено внимание на хигиената. В замъка си той разполагал с модерна тоалетна (която по онова време била рядкост) и с вана. В дрешника пък се пазят неговите костюми - той обичал да ги сменя по няколко пъти на ден.

Любопитни факти от биографията на Вилхелм Втори

Лявата ръка на кайзера била частично парализирана още от най-ранно детство, но въпреки това той бил добър ездач, стрелец и ловец.

Неговата мечта била да превърне Германия в световна сила чрез военния флот - това било най-голямото му увлечение. Но както отбелязва историците и биографите на последния германски император - той бил лош и недалновиден стратег, нерешителен, не понасял критика, а и често изпадал в депресии. Затова неговите подчинени често не му докладвали истинското състояние на нещата, а съпругата му била тази, която го спасявала от пристъпите на меланхолия, като не допускала никого до него в тези моменти.

Именно неговите амбиции обаче лягат в основите на колониалната политика на Германия, за което към него също се отправят критики. Един пример - жестокото потушаване на въстание в Китай от войски, изпратени там от кайзер Вилхелм Втори.

Той имал добро светско образование - завършил история и право. Освен това се интересувал от изкуство - колекционирал картини и други произведения на германски художници. В запазената в Дорн библиотека има над 2000 книги, както и вестници, снимки и документи, напомнящи за Първата световна война и ролята на последния германски император в нея.

Мрачната роля в историята на последния германски монарх

През 1919-а година държавите от Антантата искат да съдят Вилхелм Втори като военнопрестъпник - той е трябвало да застане пред международен трибунал като един от главните виновници за Първата световна война. Когато на първи август 1914-а година той обявява война на Русия, се изправя срещу собствения си братовчед - руския император Николай Втори. Но Нидерландия, където бяга, отказва да го предаде.

От 1920-а година нататък, откакто се заселва в Дорн, бившият император не спира да мечтае да се върне на трона и отново да заживее в Германия. С идването на власт на националсоциалистите Вилхелм и някои членове на неговото семейство възлагат на тях надеждите си за възстановяване на монархията. Самият Вилхелм изпращал възторжени телеграми на фюрера и се гордеел с неговите военни победи.

През 1940-а година Великобритания предлага на кайзера политическо убежище, но той отказва. По заповед на Хитлер имуществото на Хоенцолерните в Нидерландия е национализирано, а Вилхелм е поставен под домашен арест. Много историци пишат за неговия открит антисемитизъм - една от причините много германците да го смятат за монарх, изиграл мрачна роля в историята.