Бият ли се сърби и хървати в Украйна?

Червен череп на черен фон: това е емблемата на прочутата руска наемническа група "Вагнер". От години тази частна армия се намесва в конфликти в много страни по света и сее страх и ужас. В Украйна също се сражава заедно с редовната руска армия. Още след руската инвазия на 24.02.2022 г. в сръбската столица Белград се появяват графити, прославящи "Вагнер”. Набира ли частната военна компания сръбски доброволци за войната в Украйна?

Видеоклиповете, които се разпространяват в социалните мрежи, изглежда го доказват. Те показват сръбски бойци сред руските части в Украйна. Те говорят предимно на сръбски език за обучението и мотивите си да участват във войната. Сръбските власти досега не са коментирали тези изяви - заради традиционно силните проруски настроения в страната, твърдят критици. Това се смята и за причината, поради която страната, която е кандидатка за членство в ЕС, все още не е наложила санкции срещу Русия.

Сърбите не могат да служат в чужда армия

Сръбски граждани участват активно в конфликта в Украйна след окупацията и анексирането на Кримския полуостров през 2014 г., въпреки че законът им забранява да служат в чужди армии.

Точният им брой обаче е неизвестен. През 2019 г. посолството на Украйна в Сърбия изчисли, че около 300 сърби са взели участие в конфликта в Украйна - всички на страната на Русия. По данни на органите за сигурност досега са издадени над 30 присъди за участие във войната в Украйна. Това не пречи на крайно десните организации да популяризират групата "Вагнер" в социалните мрежи.

Пригожин отрича да набира сръбски граждани

Фактът, че "Вагнер” е набирал бойци в Сърбия, впоследствие е отречен от основателя на наемническата армия Евгений Пригожин. В същото време сръбският президент Александър Вучич публично осъди обявата за набиране на бойци за "Вагнер", поместена на сайта на сръбската служба на руската държавна медия Russia Today (RT), която междувременно беше изтрита.

Активисти от групата "Руснаци, украинци, беларуси и сърби заедно срещу войната" и преди са протестирали срещу случващото се. Тази група обединява граждани на Руската федерация, Беларус и Украйна, които са избягали в Сърбия от режима на президента Владимир Путин.

Сръбски държавни служители са атакувани от антивоенни активисти в страната за това, че не са успели да предотвратят набирането на доброволци за войната в Украйна. Различни десни организации в Сърбия също са критикувани, че популяризират образа на "Вагнер" сред сръбската общественост. Според тях това е опит за мобилизиране на сръбските граждани за война в чужда държава в нарушение на законите. 

Хърватия подкрепя Украйна

Съседната на Сърбия Хърватия е страна членка на ЕС и НАТО и напълно подкрепя политиката на Европейския съюз спрямо Русия. Както правителството в столицата Загреб, така и огромното мнозинство от гражданите подкрепят украинците, които избягаха в Хърватия след началото на войната. На пазара на труда бежанците дори са равнопоставени с хърватските граждани.

На фронта в Украйна има и хърватски бойци - най-вече на страната на нападнатите украинци. През първата половина на 2022 г. частни телевизионни канали излъчиха интервюта с няколко десетки души, които са се присъединили към украинските въоръжени сили или са били на път да го направят. По неофициална информация става дума за 70-80 бойци с хърватско гражданство. Според някои медии това са същите хора, които участват в сраженията още от началото на кризата в Украйна през 2014 година.

Няма официална информация за това колко хърватски доброволци са пътували до Украйна. Според руски източници около 200 хървати са заминали за Украйна от края на февруари 2022 година досега, за да се присъединят към полка "Азов". Това обаче беше опровергано от Денис Зелер, който години наред след 2014 г. се е сражавал на страната на украинците и е определян от Москва като "организатор на хърватските наемници".

Правителството предупреждава да не се участва във войната

Хърватските власти по никакъв начин не са насърчавали участието във войната в Украйна. Дори обратното - неведнъж е посочвало, че това е изключително рисковано начинание. Затова и преговорите за връщането в Хърватия на доброволеца Вйекослав Пребег, който беше заловен като украински боец край Мариупол и изправен пред руски съд, бяха проведени дискретно. Той се върна в Хърватия през септември 2022 година.

Има и малък брой хърватски граждани, сражаващи се на страната на Русия. За разлика от правителството в Загреб, хърватският президент Зоран Миланович публично подкрепя тезата, че войната в Украйна е задочна война на Вашингтон срещу Москва.