"Бизнесът" с украинските бежанци в САЩ

Два месеца след нахлуването на руските войски в Украйна, в САЩ стартира хуманитарната програма "Обединени за Украйна" (Uniting for Ukraine). Тя позволява на украинските бежанци да влизат в страната за период от две години, но при условие, че имат т.нар. спонсор - човек, който живее в САЩ и е готов да им осигури жилище и финансова помощ. По тази програмата миналата година в САЩ са пристигнали около 130 хиляди украинци, но съвсем не всички са успели да се установят безпроблемно в страната. 

Надалеч от Путин

Когато бременната в шестия месец Анна (името е променено) бяга от войната в Украйна, иска да замине колкото може по-надалеч - затова избира Америка. "Бях наясно, че Путин няма как да стигне дотам", казва тя, докато люлее количката с новородената си дъщеря в малък град близо до Сан Франциско. В САЩ обаче я очаквали нови изпитания.

След обявяването на програмата Uniting for Ukraine много американци изразили в специално предназначени за тази цел платформи готовност да станат поръчители дори на напълно непознати им хора. И Анна, подобно на десетки хиляди други украинци, публикувала пост за себе си в една от платформите и се свързала с американско семейство, което ѝ обещало да уреди всички документи и да ѝ помогне с подслона и раждането. Веднага щом бременната украинка пристигнала, те без да я питат започнали почти всекидневно да я водят по църкви и да разказват на енориашите за тежкото ѝ положение. "Всеки път след като ме "представеха", хората им носеха (на спонсорите - бел. ред.) пликове. Постепенно започнах да се досещам, че в тях има пари", спомня си Анна.

Как бежанката служи за събиране на дарения

Както се оказало по-късно - парите се събирали за ремонт на стар изоставен имот, където поръчителите, съгласно твърденията им, възнамерявали да приютят до 20 украински бежанци. Къщата била купена преди седем години, като нейните собственици още тогава стартирали кампания за финансиране на възстановяването ѝ - но не за нуждаещи се, а за "опазване на историческото наследство". Не могли да съберат средствата и затова потърсили други пътища.

Както разказва Анна - освен в събирането на пари, семейството я включило и в ремонта на имота. "Даваха ми съответните инструменти и казваха - днес ще боядисваме стените или ще мием прозорците". Бременната украинка не смеела да откаже - от една страна от благодарност, от друга - защото била напълно зависима от спонсорите си.

Жената допълва, че те дълго време отказвали да ѝ помогнат с документите за социалните помощи, а след като го направили, не ѝ позволявали свободно да се разпорежда свободно със средствата - те решавали какво да се купува и какво не. Дори посещенията при гинеколога минавали напрегнато - спонсорите не искали да водят Анна на лекар и настоявали тя да роди вкъщи.

Отношенията се влошили много, когато след раждането на дъщеря си Анна отказала да продължи да ходи по църквите. "Не ми харесваше да се правя на мъченица", признава тя пред ДВ. След това спонсорите я обвинили, че е необщителна и не уважава семейството им. Преместили я в стария изоставен имот, в който нямало тоалетна и топла вода, престанали да я канят на вечеря. "Не ми даваха да ям пресни продукти, казваха ми да дояждам остатъците. Затова се хранех само с овесена каша."

Анна живеела в постоянно напрежение и спряла да излиза от стаята си. Тогава хазайката ѝ споменала, че може да ѝ отнеме попечителството над детето, тъй като Анна вероятно страда от депресия. След този случай тя събрала нещата си и с помощта на доброволци се преместила в приют за жени и деца в Калифорния.

С малко дете, без пари и без покрив

В приюта Анна се запознала с Ксения, която също се оказала на улицата с двегодишната си дъщеря. И тя била намерила американския си спонсор чрез Фейсбук, като в нейния случай това била жена на нейната възраст, заминала още като дете с родителите си от Украйна в САЩ. "Тя ми обеща, че за една година ще ме научи да програмирам и ще ме вземе в нейната фирма. Звучеше добре", признава Ксения.

Но тя и дъщеря ѝ останали при спонсорката едва месец. Ксения забелязала, че дъщеря ѝ Мириам се държи враждебно и се страхува от жената. Отначало не обръщала внимание на това, докато един ден не чула дъщеря си, която била оставила за кратко сама, да вика. "Тя извика и рязко млъкна. Разтревожих се и се втурнах към нея". Детето не било в стаята си. Майката го намерила в гардероба, където го била натикала спонсорката, която затискала устата му. "Виждах само очите ѝ, уплашени и молещи за помощ", спомня си Ксения.

След това жените се скарали и спонсорката забранила на Ксения и Мириам да стоят в къщата през деня. "Тя ни каза, че иска да се буди когато вече ни няма, и да заспива - докато още ни няма. Затова излизах с количката още в пет сутринта и се прибирахме късно през нощта." Ксения имала само 60 долара. Спонсорката отнела картата ѝ, на която се начислявали социалните помощи, и няколко дни по-късно я изхвърлила заедно с дъщеря ѝ.

Капаните на спонсорството

Миграционната служба на САЩ твърди, че преди одобряването на документите проверява всеки спонсор - за да не се окаже, че проявява насилие или, че е мошеник. Но яснота по въпроса как точно изглеждат тези проверки няма. Катя Мойсеева от организацията "Нова Украйна", която помага на пострадалите от войната украинци казва, че много американци се съгласяват да станат спонсори от най-добри подбуди, но впоследствие не всички се оказват готови за новата отговорност, която трябва да поемат.

Отделно изискванията на програмата са довели до възникването на нов вид бизнес: понеже намирането на спонсори невинаги е лесно, някои се съгласяват да влязат в тази роля срещу определено заплащане. Който може - плаща, а който не разполага с необходимите средства, получава предложение да се реваншира за спонсорството с нископлатена работа: с грижи за домакинството или гледане на деца или възрастни хора. В рамките на проучването на ДВ се разкрива, че не липсват и предложения за работа като "ескорт", т.е. най-обикновена проституция. А има и още варианти - предложения от граждани на трети страни, основно африканци, да подпомогнат украинките в намирането на поръчител, ако те ги вземат със себе си като свои партньори. При това положение и "партньорите" биха могли да се възползват от бежанския статут на пострадалите от войната.

Според Катя Мойсеева от "Нова Украйна" основният проблем е, че в САЩ липсва централизирана система за подпомагане на бежанците на държавно ниво. "Няма система за обратна връзка. Ако отношенията със спонсорите не вървят добре, хората просто няма на кого да съобщят. Те започват да пишат в Телеграм и Фейсбук и да търсят доброволци", обяснява тя.

Вижте и това видео на ДВ: