1. Делян Пеевски беше осигурил солидна подкрепа за правителство на ГЕРБ с първия мандат. Към гласовете на ДПС вероятно щяха да се присъединят и достатъчно депутати от „Величие“, за да мине правителството. След това щеше да е лесно да се осигуряват тематични мнозинства с ИТН, „Възраждане“ и др. партии, а по еврозона и геополитика един такъв кабинет би могъл да разчита и на ПП-ДБ;
2. Ахмед Доган дръпна спирачката на този процес, като извади достатъчен брой депутати на ДПС от сметката, за да направи „Величие“ излишни. Така този мандат се провали още преди гласуването;
3. Ахмед Доган не само се разграничи от плановете на Пеевски за правителство, но изглежда беше вбесен от начина, по който Пеевски търсеше подкрепа, чрез упражняване на натиск върху хора на Доган през полиция, прокуратура и медии. След известно мълчание Доган поиска оставката на Пеевски, цитирайки неправомерното му влияние върху държавни репресивни институции: „Никога от създаването си преди повече от 34 години Движението не е използвало мутренски подходи за заплашване на семействата ни, за отнемане бизнеса на хората с Прокуратурата и полицейските служби. Умишлено се създава страхова психоза за живота, работата и имуществото на хората. И за голяма моя изненада се твърди, че всичко, което се прави, е било с мое съгласие!? Абсурд!“;
4. Това са сходни обвинения на тези, заради които Делян Пеевски фигурира в списъка „Магнитски“ – нерегламентирано и по същество корупционно влияние върху държавни институции, които действат в частен, партиен или личен интерес. Включително за отнемане на бизнеси. Това е поредната „натурализация“ на списъка „Магнитски“. Аргументите в него са повтаряни и от бивши приятели, партньори, съмишленици на Пеевски, чийто списък постоянно расте: Ахмед Доган, Иван Гешев, Цветан Цветанов, Корнелия Нинова, Румен Радев, Сергей Станишев, Цветан Василев и т.н. Единствен партньор и съмишленик, който не е заклеймил Пеевски досега, остава Бойко Борисов;
5. В отговор на призива за оставка Пеевски изключи верните на Доган депутати от парламентарната група на ДПС (воглаве със съ-председателя Чакъров). С този акт Пеевски всъщност започна партийно рейдърство по отнемане на партия от нейните създатели и огромна част от членовете;
6. По модела КТБ и „Божков“ всъщност Пеевски се нагърби да превземе този път не фирми, а цяла партия. Тук стана явно, че е надценил себе си и се е увлякъл в устрема си. Въпреки корпоративните си елементи ДПС си остава всъщност партия, представляваща основно българските турци. Ахмед Доган е лицето и на тази страна на ДПС и Пеевски няма никакъв шанс да го измести;
7. Нещо повече, опитът да бъде изместен Доган наистина може да взриви „етническия мир“: в смисъл, че хората на Пеевски ще бъдат гонени с камъни от смесените райони. Йордан Цонев използва тази „етническа карта“, но парадоксът е, че именно Пеевски е дразнителят с неоснователните си претенции да се налага на всяка цена, дори и на самия Ахмед Доган;
8. Все пак в партия като ДПС сблъсъкът не може да бъде обяснен просто като конфликт между две личности. Най-вероятно Доган е прозрял, че слепването на Пеевски и Борисов, което би се бетонирало с едно управление ГЕРБ-ДПС (дори и като уж „малцинствен“ кабинет на ГЕРБ) би било дългосрочно пагубно и за ДПС, и за страната. Всъщност по тази тема Доган и Борисов имат разбирателство;
9. Пеевски ще продължава „новото начало“ с подкрепата на Йордан Цонев. Какво това значи е неясно, но като минимум те първо трябва да върнат ДПС на Доган, което означава, че ще напуснат партията. След това може да тръгнат да създават нещо ново, но с какъв ресурс (освен медиен, паричен и прокурорски) стои като въпрос. Най вече, обаче, не е ясно как Пеевски и Цонев ще върнат на Доган парламентарната група на ДПС в 50-ия парламент. Рейдърството на парламентарната група е вече завършен факт и юридически трудно ще се ревизира. Необходими ще са или сериозни промени на правилника на НС или някакви оттегляния на изгонването на депутатите на Доган, които ще са юридически съмнителни;
10. Пеевски (чрез Цонев) обещава да не води война с Доган, което означава, че няма да използва влиянието си върху съд и прокуратура за саморазправа. Това е и скрита заплаха към Доган, че ако изостри конфронтацията, Пеевски може и да промени благородното си решение;
11. Отслабването на Пеевски в политически смисъл прави и всички съществуващи уговорки за поведението на прокуратурата, оглавявана от Сарафов, много несигурни. Със силен Пеевски Борисов можеше да вярва, че няма да бъде арестуван и разследван за някой от многобройните си скандали: най-вече за този с Божков, където прокуратурата стигна до извода, че огромни суми пари са теглени от Божков, носени от него при Горанов, но точно там се загуби доказателствената нишка и не стана ясно парите давани ли са на финансовия министър или просто безследно са изчезвали. С един слаб Пеевски доказателствената нишка може да се преоткрие и да се проследи до единствения ѝ правдоподобен завършек;
12. Тази вероятност поставя Борисов в трудна позиция, която той разигра като „Нито Пеевски съм ял, нито Пеевски съм мирисал“. Едва ли не Пеевски е бил натрапен на Борисов от Христо Иванов. Малцина ще се вържат на тази хитринка, но все ще има и такива;
13. Нещо повече, разривът между Доган и Пеевски веднага активизира европейските либерали от АЛДЕ и другите формации. Малко късно, но те все пак забелязаха, че Пеевски е в списъка „Магнитски“ и дори заплашиха да изключат ДПС по този повод;
14. Тук за Борисов е валидна поговорката „бий самара, за да се сеща магарето“. Макар че той официално не е в списъка „Магнитски“, един внимателен прочит на мотивацията за вкарването на Пеевски и Горанов в него повдига директни въпроси за един „действащ лидер на партия“, както и за лица, на които Горанов е носил подкупи. Може дори и да става дума за едно и също лице – кой знае;
15. Поради гореизброените обстоятелства ГЕРБ, ДПС и Пеевски не могат да управляват заедно не само в този, а в никой парламент. Всяко тяхно управление би се разпаднало по корупционните си шевове в един или друг момент – в това НС, още преди създаването си.
България е в тежка политическа ситуация, защото тези, които имат мнозинство, не могат да управляват поради тежкия си корупционен багаж. Затова те иска ПП-ДБ да се включи като смокинов лист в „сглобка“, като някакво публично приемливо лице, фасада на една нелицеприятна комбинация от Борисов и Пеевски. Единият сиамски близнак сега е на път към политическото небитие, което повдига въпроса, какво ще стане с другия. Едни нови избори, водещи най-вероятно до политически хаос, са нещото, което максимално ги устройва.
Има ли задачата друго решение? Може ли да се създаде добро управление, когато мнозинството зад него по дефиниция ще е проблематично? Преди да се дават позитивни отговори, е добре да се разбере и осъзнае задачата в цялата ѝ сложност.
(следва продължение)
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.