България: за да няма жени с посинени очи

"Погледнете наляво. Погледнете надясно." Това е реплика от моноспектакъла на Елена Телбис Prima Facie. Пиесата на Сузи Милър е монолог на една жена, която е и "палач", и жертва, и обвинител, и защитник.

Ние, хората в публиката, сме в съдебната зала и ставаме свидетели както на перфидното съчувствие към обвиняемия, така и на акта на обезличаване на потърпевшата. Ние, щастливците, които сме останали незасегнати от токсичните потоци в човешкото общуване, сме винаги публика. Която ще аплодира след последния поклон. И ще се оттегли в своята въобразена недосегаемост. Докато някой от най-близкия ни кръг не попадне в съдебната зала.

Погледнете наляво. Погледнете надясно. Всяка трета жена в България е жертва на домашно насилие.

Спектакълът на Телбис създава пространство, което позволява на желаещите да останат в залата след неговия край - да говорят, да обсъждат, да слушат, да научат нещо. "Винаги съм имала много силно вътрешно желание това, което правя, да има смисъл", казва Елена Телбис. И още: "Вярвам, че изкуството може да променя. Да създава. Вярвам в това." 

"Тук сме. Има ни. Не си сама."

Идеята за разговорите след представлението е реализирана с помощта на фондация Emprove. В първата среща разговор участваха именно хора от екипа на фондацията, чийто манифест започва с думите: "Тук сме. Има ни. Не си сама".

Смисълът на тези разговори е именно в това "не си сама". Разговори, които да ни подскажат как да бъдем адекватни, как да извървим с пострадалия човек трудния път обратно към нормалния живот.

"Това е много дълъг, труден и мъчителен път", обяснява адвокат Емил Станков, юрист с дълъг опит в този тип съдебни дела, който участва в дискусията след спектакъла. "Домашното насилие над жени, самият процес, който започва в съда, в полицията, е много мъчителен за жертвата. Когато една жена е обиждана - а изразите в живия живот са ужасни - тя трябва да повтори това пред полицията, пред съда. И много жени се отказват, ако нямат подкрепа. Някои от тях дори нямат контакт с роднините си, с майка си, с баща си… по различни причини. Процесът понякога трае с години. И съвети от типа "Обади се в полицията, пусни жалба" не те подготвят за този много дълъг и мъчителен процес."

За да не се стига до "посинено око"

Фондация Emprove стартира като изследователски проект през 2016 година в 7 европейски държави, една от които е България. "Целта ни беше да разберем къде в процеса на борба с домашното насилие има нужда от допълнителна подкрепа в партньорство с организации, които имат изграден опит, експертиза и  активна дейност в тази насока." За основателката на фондацията Олга Минева е особено важно да се работи за ранната превенция, да се говори с хората, които нямат осъзнато чувство, че имат проблем, за да се идентифицира проблемът преди да се стигне до "насинено око".

Важно е да се говори за това "доколко като общество си даваме сметка за токсичността в човешките отношения, как я разпознаваме, как реагираме", казва Олга Минева. "Ние използваме изкуството, за да говорим за всичко това. Защото през изкуството преодоляваме много от механичните защити." 

Точно затова и фондацията участва в разговорите след моноспектакъла на Prima Facie - едно необикновено представление, представено с необикновена проникновеност от Елена Телбис. Това е полемичен театър, който атакува ригидността на съдопроизводството в случаите на сексуално насилие. Театър, който разбърква традиционните възприятия на балканското средностатистическо семейство по скалата причина-следствие.

Много са линиите в пиесата на Сузи Милър, които съвпадат с насоките, по които работи фондация Emprove. Вероятно разговорите "след спускането на завесата" ще повдигнат други завеси в нашето общество. В което всяка трета жена е жертва на домашно насилие. А всеки от нас може да избере дали да е просто публика или да е част от решението.

***
Вижте и тези видеа от нашия архив:

***