Ципрас срещу Мицотакис: бунтар срещу харвардски възпитаник

В подножието на Акропола политиката е предимно семейно занимание. Едва ли има друга европейска държава, в която политическите кланове са толкова могъщи, колкото в Гърция. Управлявалата най-дълго фамилия Караманлис е имала решаващо влияние върху оформянето на консервативния лагер в страната. Социалистическите им колеги от семейство Папандреу също са били на власт цяла вечност. А сега в управлението е династията "Мицотакис", често наричана "свещеното семейство".

Каква обаче е конкретната ситуация преди парламентарните избори в неделя (21.5)? Кириакос Мицотакис, син на бившия премиер Константинос Мицотакис, е начело на правителството от 2019 г. насам. Неговата сестра, бившата външна министърка Дора Бакояни, е депутатка от управляващата "Нова Демокрация" (НД). Нейният син Костас е кмет на гръцката столица Атина. Бившият депутат от "Нова Демокрация" Кириакос Вирвидакис, братовчед на Мицотакис, е активен в местната политика. А Григорис Димитриадис, племенник на Мицотакис, оглавяваше доскоро премиерския кабинет. Той бе принуден да подаде оставката си заради неизяснената все още афера с подслушванията.

Без диалог в партиите

Дълго време Кириакос Мицотакис не беше ангажиран в политиката. Той предпочиташе да се образова в елитните американски университети "Станфорд" и "Харвард", да трупа професионален опит в известната консултантска фирма "Маккинзи" и да усъвършенства своя бизнес английски. В Гърция той работеше като банков консултант и като шеф на частен акционерен фонд. На 45-годишна възраст Мицотакис стана министър на административната реформа и електронното правителство. "Гледайте моята автобиография, а не моето име", призоваваше той по време на предизборната кампания.

"Мицотакис беше избран за министър-председател с 40% от гласовете. Това бе демократичен избор и никой не се съмнява в него", каза пред ДВ политическият консултант и писател Лефтерис Кусулис. „Но Мицотакис е и лидер на партия с феодални структури, който не допуска дебати около съдържания и конкретни личности“, твърди още Кусулис. Експертът допълва, че партийните постове се наследяват или се раздават, а диалог в рамките на партията де факто не съществува. "Между другото това се отнася до всички политически сили в Гърция", казва още той.

Остарели структури

Кусулис говори за "феодална демокрация" с остарели структури, които често прекършват всичко ново още в зародиш. Демокрацията вътре в партията е непозната концепция. Дори теоретичният дебат за промяна често е нежелан, твърди експертът и казва: "По време на мандата на Мицотакис, т.е. през изминалите 4 години, почти не съм видял личен принос или интервю на политик от правителството, в което той да направи свое собствено предложение как нещо би могло да бъде направено по по-добър начин."

Ще получи ли Ципрас втори шанс?

Алексис Ципрас не е създал своя политическа династия. Неговата лява партия СИРИЗА е управлявала досега само 4 години - между  2015 г. и 2019 г., в разгара на дълговата криза. 48-годишният политик и сега, точно както и през предизборната си кампания през 2015 г., обича да се представя като нова и неизхабена от политиката фигура.

"Преди 4 години този коз на Ципрас изигра решаваща роля, но днес ситуацията е напълно различна", коментира Кусулис. Ципрас вече има зад гърба си 4-годишно управление и коалиция с дяснопопулистка партия. Затова не може да твърди, че е напълно нов за политиката. Ципрас вече е успявал да спечели властта сам, без подкрепа от отдавна наложилите се политически династии в страната. Това му спечели симпатии в гръцкото общество. Много млади гласоподаватели са привлечени от лявата партия, дори и само заради нейното протестно отношение и послания, допълва политическият експерт Кусулис. 

Още като 16-годишен Алексис Ципрас става лидер на обществен протест. В началото на 1990-те години той оглавява националните ученически протести и настоява за по-добро финансиране на държавните училища. В едно телевизионно интервю дори защитава "правото на учениците да бягат от училище". 

В голямата политика

Голямата политическа кариера на Ципрас настъпва обаче през 2006 г., когато реформаторско-комунистическата "Коалиция на левицата и прогреса", предшественичка на СИРИЗА, го избира за свой кандидат на кметските избори в Атина. Ципрас моментално печели 10,5% от гласовете, а левицата за пръв път става трета политическа сила в гръцката столица. Оттогава политическата му кариера върви постоянно нагоре.

В момента Ципрас се надява, че гласоподавателите ще му дадат втори шанс да реализира левите си идеи. Или както той каза в края на април 2023 в Берлин: "Всъщност желаем първи шанс, за да прокараме нашата програма - без изисквания за строги икономии от кредиторите и от Тройката".