Да съхраниш българския език: една история от Париж
22 ноември 2024Развълнувани учители, родители, които прегръщат децата си, ученици, хванати за ръка - нормална сцена за началото на учебен ден в българско училище. Тя обаче не се разиграва само в България, но и на хиляди километри извън страната - всяка събота в центъра на Париж.
Само на десет минути от Люксембургските градини и Сената във френската столица, най-голямото българско училище в града - "Кирил и Методий" - се помещава в частния католически институт ”Sainte-Geneviève". Ръководството на института се е доверило на българския екип и е предоставило сградата си.
"Довериха ни се, защото разбират обществената цел да учиш майчиния си език", казва Камелия Конакчиева-Трибулен, конферентен преводач, съосновател и ръководител на училището "Кирил и Методий", както и на първата българска гимназия в Париж. Създадено преди 18 години, училището води началото си от потребността на "няколко ядосани майки" децата им да учат български език, допълва Конакчиева-Трибулен.
"Разбрах, че няма да мога сама да науча моите три деца да четат и да пишат на български и започнах да търся къде в Париж може да стане това", обяснява тя. И от това търсене се стига до днес, когато 204 ученици учат присъствено на български език в училището - от първа до четвърта група в детската градина, както и от първи до 12 клас. С времето то се разраства и днес има клонове в Тулуза и Лил.
Учителите преподават български език и дистанционно на 124 ученици. Предлагат тази услуга от повече от 15 години, защото много от учениците живеят извън Париж, а понякога и извън Европа. "Много от нещата, които се случват при нас, може би не са новаторски за държавите, в които сме, но със сигурност са новаторски за България", коментира в тази връзка Камелия Конакчиева-Трибулен. Българските училища в чужбина са изправени обаче и пред предизвикателства.
Много от учениците отпадат преди 12 клас
През учебната 2023/2024 г. българските неделни училища в чужбина са 396 в 43 страни по данни на МОН. В тях се обучават малко повече от 37 000 ученици. Пет са на територията на Париж.
"Залогът е огромен", казва Камелия Конакчиева-Трибулен, която заедно с Димитър Иванов, експерт по оценяване на ефективността на организациите, работи върху анализ на ефективността на системата на българските неделни училища, който показва и негативни тенденции.
Според анализа над 50% от децата, започващи обучение в подготвителна група и първи клас на българско училище в чужбина, отпадат от училище преди 6 клас, а едва под 10% от тези, започващи обучение в подготвителна група и първи клас, завършват 12 клас.
"Когато едно дете дойде на три, пет или шест години, аз казвам на нашите родители, че ние имаме амбиции за това дете - то да може да ползва българския език". Това обаче изисква време и последователно посещаване на класовете от първи до дванайсети, което е рядкост.
Една от основните препоръки на анализа е когато Министерството на образованието и науката (МОН), чийто бюджет за българските неделни училища по света възлиза на почти 16 милиона лева годишно, измерва ефективността на обучението в българските училища в чужбина, да постави фокуса върху причините за отпадането на учениците. И съответно, да разработи визия за промяна.
Значението на българското неделно (или съботно) училище
Училището е много популярно сред българите, които отглеждат децата си във Франция. "Всеки, който общува с българи в Париж, разбира за училището", казва Николай Карушев, който работи в отдел продажби в ”Disneyland”. "Когато дъщеря ми отива на френско училище, тя се противи, но когато идва тук - прегръща учителите", добавя той. Карушев смята, че едно от най-ценните преживявания за детето му е "общността, която се създава между децата".
За Борислав Тодоров и Мария Михалева качественото обучение включва и креативни часове. Особено важен за тях е часът по театър, както и това, че обучението свързва децата с България. "Това, което аз съм преживял като малък, искам да мога да го предам и на моята дъщеря", казва Борислав Тодоров.
Понякога децата и родителите разменят местата си. В училището учат и родители, за които българският език не е роден. Това са най-често французи, които благодарение на техните съпруги, решават да станат част от общността на училището.
"Когато детето види, че собственият му родител учи български, защото пътува в България, защото иска да може да общува пълноценно с техните баби и дядовци, това е много силна мотивация за детето", обяснява Камелия Конакчиева-Трибулен.
Случаите на децата са различни - някои идват от България, други са родени във Франция. Могат да идват и от друга държава, да говорят само български или само френски език. Именно за последната група са създадени и специални уроци. В тях децата биват поставяни в определени ситуции. За да научат бройните форми на съществителните имена например, в рамките на урока те трябва да направят поръчка в ресторант: "Въпросът е каква е правилната форма: много бургери или много бургера?"
Българският език като мост към световната култура
Обучението по български за по-големите ученици следва европейската езикова рамка. Училище "Кирил и Методий" е и езиков център, който издава сертификати за владеене на български език, признати навсякъде в Европейския съюз, а и в много държави по света. Това е допълнителна мотивация за гимназистите, които учат час и половина седмично български език и литература, както и история и география.
"За мен е много важно да говоря на български, защото има много повече нюанси и думи, с които може да се изрази човек", казва Люба Раковска, ученичка в 11 клас, която описа училището като "място от България, пренесено в Париж, където мога да мисля на български език".
За това помага и фокусът върху българската култура като част от програмата на училището. Музика, театър и танци също са част от часовете на малките деца. Училището организира и литературни четения на стихотворенията на Пейо Яворов на гроба на неговата любима Мина Тодорова, погребана в парижко предградие. Това събитие се е превърнало в традиция за всеки гимназиален випуск.
"Миналата година организирахме посещение и на Лувъра на български език с беседа. Оказа се, че за някои от децата това е първо посещение на музея", обяснява Камелия Конакчиева-Трибулен. Тя добавя, че в тези моменти се убеждава, че това, което прави, "има смисъл", защото помага "през българския език да влезе и световната култура". "Този инстинкт да предаваш език и култура го има у всички хора по света", убедена е ръководителката на училище "Кирил и Методий".