Поредната трагедия - този път с 18 афганистанци, задушили се в камион, изоставен впоследствие край Локорско, се нареди в черната хроника на мигрантския натиск и нелегалния трафик на хора. Още на следващия ден МВР арестува няколко българи. Почти всички са известни на МВР - за различни криминални прояви, а задържан в Гърция мъж е бил и служител на "Гранична полиция".
Престъпниците са по-гъвкави от институциите
Но проблемите с пропускливостта на външната граница на ЕС не опират само до овладяване на българската корупция и укрепване на техническия капацитет. Дори и да има услужлив полицай, дори и патрулът да е обърнал гръб на мястото на прехвърляне, големите пари се вземат за трансфера на мигрантите. Без транспорт, който да чака на уречено място, това щяха да са хора, които се щурат из горите на Странджа с карта на маршрута в телефона си, докато бъдат заловени и отведени в бежански център.
Рискът трафикантите да ги зарежат по пътя - живи или мъртви, също е голям. Те са безпомощни - хора без документи, без средства, в чужда държава. Загиналите от задушаване афганистанци в камиона ковчег край Локорско, сред които е имало и деца, дълго са викали и тропали по стените на тайника, в който са били наблъскани. Шофьорите ги чували, но не спрели. А когато видели мъртъвците - избягали.
Престъпниците са по-гъвкави и реактивни от институциите, така че трансграничните "синдикати" за трафик са факт, но не и сътрудничеството и обмен на информация между държавите, през които минават каналите. А те съвсем не са малко - България, Сърбия, Румъния, Унгария, Гърция, Северна Македония. С изключение на Унгария, с всички останали работи Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex). Доклад на Европейската сметна палата за дейността на Frontex от август 2021 г. констатира, че "въпреки наличието на функционална рамка за обмен на информация в подкрепа на борбата с незаконната имиграция, тя не функционира достатъчно добре, за да осигури точна, пълна и актуална осведоменост за състоянието на външната граница на ЕС. Все още не е създадена подходяща рамка за обмен на информация за трансграничната престъпност". Във вътрешните министерства на държавите по пътя на трафика, които бездруго се славят с корупцията си, "чадърите" над каналите остават опънати.
До върха на веригата никога не се стига
При трафик на бежанци българският Наказателен кодекс предвижда възможност за налагане на наказание лишаване от свобода до 5 години и глоба от 3000 до 10 000 лева. Присъдите често са условни или приключват със споразумение с прокуратурата. Благодарение на този способ организаторът на групата, натъпкала до смърт хора в камиона ковчег, е имал две присъди от по 5 месеца за трафик на хора, от които едната бил излежал. Прокуратурата изтеглила документите му от Съдебна охрана и така е отменено изтърпяване на второто наказание.
Смешните глоби пък могат да се платят само от един курс. Според следствието в случая с превозваните 52 момчета и млади мъже от Афганистан всеки е платил между 5000 и 7000 евро. Посланикът на Афганистан в България д-р Мохаммад Сайфи разказа пред Нова телевизия, че за да си набавят сумите, хората продават домовете си или теглят заеми, а положението в управляваната от талибаните държава е отчайващо. "Няма работа, образование - няма, цари пълна дискриминация спрямо жените, а и не само. Колко отчаяни трябва да са били тези хора, за да се съгласят да влязат в малко пространство на един камион с ясното съзнание, че може да се задушат и да не оцелеят."
Шофьорите на камиона са получили по 100 евро на мигрант, неголеми суми са платени и на тези, които са изработили клетката. Останалите средства са достатъчно не само за тарторите на трафикантите, но и за подкупи по веригата. До върха на веригата обаче никога не се стига, в ареста попадат само "мулетата". Изтече информация, че повече от година групата се е занимавала с трафик на мигранти - от границата с Турция до границата със Сърбия, като курсове били правени два пъти месечно. Ако не беше случаят с умрелите от задушаване хора, "бизнесът" още щеше да върви и да става и по-доходоносен със затоплянето на времето.
Нескопосани опити за договаряне с Турция
Още много участват в този бизнес - случаите на гонки по магистрала "Тракия" на джипове, бусове, леки коли, в които биват превозвани мигранти, зачестяват. Миналата година в Бургаско беше заловен и ТИР, пълен с нелегални мигранти. Не се ли нуждаят подстъпите към Странджа от пропускателни пунктове с полицаи и жандармерия, които да не пропускат без проверка превозни средства? Странджа е най-слабо населената област в България - едва 10 души на кв. км. Няма съмнение какво дирят там. Автобусът с 47 мигранти, който през август 2022 г. връхлетя върху полицейска патрулка в Бургас, в резултат от което загинаха двама униформени, не е бил спрян на два пункта на "Гранична полиция", преди да влезе в града.
Въпреки зачестилите визити в Турция на български управници и гръмки уверения как добре ще се пази общата граница, резултатите не са обнадеждаващи. През декември м.г. президентът Румен Радев се срещна в Истанбул с турския държавен глава. След визитата служебният МВР шеф Иван Демерджиев обяви как Ердоган дал указания на турския вътрешен министър границата да бъде "затворена" - "тоест натискът да се поеме от турските части". Но това не се случи.
Както при Борисов, който носеше послания от Ердоган в Брюксел, така и сега България непохватно се опитва да посредничи в отношенията Анкара-ЕС. Едва ли оферта, пратена по президента Радев, който представлява България на заседанията на Европейския съвет, ще бъде възприета сериозно. Вместо да търси сделка с Турция, по-добре България да се обърне към съюзниците си за помощ за трансграничната престъпност. Стига да ѝ имат достатъчно доверие.
***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.