Домашното насилие в България: Повече гласност, повече кураж

След преживяно насилие от доскорошния си приятел 18-годишната Дебора Михайлова от Стара Загора не излиза от дома си повече от месец, но събира сили и тръгва на училище с подкрепата на семейството и приятелите си. Тя беше нарязана с макетен нож, а косата ѝ - отрязана. Случаят, който липсваше в полицейския бюлетин, получи гласност благодарение на близки на семейството и вдъхна смелост на други жени да споделят публично за малтретиране зад стените на дома. Реакцията на парламента, който мигновено се събра, за да приеме по спешност законови промени, също окуражи пострадалите.  

"Виждаме ефекта от това да се преодолее срама на жертвата, от това, което ѝ се случва. Дебора нямаше избор дали нейната история да се разкрие пред всички. Постфактум тя реши да победи неудобството и да застане пред камерите. И така направи за следващите 123, или 10 пъти по толкова, по-лесно да признаят и да кажат "стоп"", коментира пред ДВ клиничният психолог и психотерапевт в Александровска болница Елка Божкова. "За психолозите тук няма нищо ново. Откакто съществува груповата терапия наблюдаваме облекчението, с което човек научава, че не е единствен в страданието си. И колко е лесно да споделиш, когато някой вече го е направил", казва тя.

Колкото повече гласност, толкова повече кураж 

След като преживяното от Дебора стана известно в края на юли, през август МВР регистрира рязко увеличение на сигналите за домашно насилие. От данни, изпратени от Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) на МВР в отговор на запитване на ДВ се вижда, че през август 2023 г. са регистрирани 308 престъпления по текстовете в Наказателния кодекс, отнасящи се до случаите на домашно насилие. През август 2022 г. са били 129, което на годишна база показва увеличение с близо 139%. Спрямо юли 2023 г., когато в МВР са регистрирани 261 такива случая, ръстът е с 18%.

Какво трябваше да се промени в психиката на насилниците, жертвите и обществото, за да започнат пострадалите да сигнализират за домашното насилие? "Да се победи подлата мисъл "а дали той няма право да я пребие - какво толкова, не е ли в реда на нещата?" Подла, защото се крие в несъзнаваното, защото е наслагвана с десетилетия, а е неприемлива само от броени години", коментира случая Божкова, припомняйки Елин-Пелиновото: "Па нали им знаеш леко на жените:/удри по главата, дърпай за косите./Че се сърди три дни, па че и мине -/женско сърце, брате, от лобут не стине."

Гласността за преживяното насилие не само помага за изцеление на жертвите, но насърчава институциите да не игнорират сигналите с обидното: "К’во толкова, ударил ѝ два шамара!" или да гледат на насилието едва ли не като на традиционна ценност. Ако обществото пази тишина, проблемът става по-голям. Жени, деца, мъже, малтретирани у дома, от близки хора, държани в зависимост и контрол, остават пленници на токсичните взаимоотношения, от което страда физическото и психичното им здраве. А обществото и институциите имат фалшива представа за скритата агресия. 

Да поемеш въздух 

"Все повече жени са поели въздух и са направили стъпка, за да се защитят. Не биха се решили без вълната от негодувание срещу насилника на Дебора - и без обръщането на наказателните мерки срещу него", посочва Елка Божкова. По този повод тя припомня убийството на френската актриса Мари Трентинян през 2003 г., когато приятелят ѝ лежи в затвора само 4 години. И чак след това убийство фактът, че си нападнал именно половинката си се превръща в утежняващо вината обстоятелство, казва клиничният психолог. 

Случилото се с Дебора отключи национални протести в нейна защита и срещу насилието. Според проучване на социологическата агенция "Маркет Линкс" над 70% от българите подкрепят законовите промени, което потвърди общественото обединение срещу домашното насилие. Извадено на показ участие на баскетболния треньор Константин Папазов-Тити в подкаста на певеца и влогър Йонислав Йотов-Тото, в което той споделя как преди години е остригал своя приятелка като наказание за изневярата ѝ, доведе до отлив на рекламодатели от предаването и осъждане на безкритичното му поведение. 

"Обществената подкрепа към пострадалите и презрението към насилниците е факт, не остана съмнение кой има право и кой е на грешния път. И останалите жертви събраха куража да се заявят и да потърсят помощ", коментира психоложката.

МВР полага усилия  

Вътрешното министерство се опитва да отговори на обществените очаквания. От 13 септември 2023 г. в Главна дирекция "Национална полиция" действа специално звено, фокусирано върху домашното насилие. Според полицейската статистика, за първите 8 месеца на 2022 г. са образувани 853 досъдебни производства, а за същия период на 2023 г. те са 1383, като най-голям дял от тях са за нанесени телесни повреди в условията на домашно насилие – 584. Други 472 се отнасят до нарушения на издадените заповеди за защита. Данните на МВР показват, че през последните 3 години има трайна тенденция за увеличение на броя на жертвите на домашно насилие, потърсили помощ и получили заповеди за защита. През 2020 г. те са били 3057, през 2021 г. - 3244, през м.г. 3654, а за първите 8 месеца на тази година са 2828. Най-висок коефициент на издадените заповеди за защита на база на броя на населението е отчетен в област Велико Търново, следвана от област Перник, а най-малък е във Видинско.

Но остава неизяснен фактът как обвиненият за нападението над Дебора е работел като охранител, след като има предишни провинения и присъда. Охранителната дейност е от малкото бизнеси с безсрочен лиценз за дейност и в случая с Г.Г. на МВР някак е убягнало, че законът изисква гардовете да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и да не са привлечени като обвиняеми за такова.

Сега ни остава да повярваме, че правосъдието действа и извършителят ще бъде наказан. "Защото иначе какъв е смисълът да понесеш срама, ако полицията ще подмине твоето оплакване?", пита Божкова. "Ако експертизата е манипулирана и съдията пусне насилника вкъщи? Ако станеш жертва не само на един садист, но и на цялата система?"

***

Припомнете си и това видео от нашия архив: