Eнергийните съюзници Русия и Италия

Надпреварата за енергийните доставки в Европа навлиза във финалната си фаза. В края на май представители на италианския енергиен концерн ЕНИ и на руския Газпром подписаха в Москва споразумение за изграждането на "Южен поток". За това колко голямо значение придава на бъдещото съоръжение, което ще свърже руските газови полета с италианската граница, можем да съдим по факта, че за подписването на споразумението в Москва пристигна лично италианският премиер Силвио Берлускони.

"Южен поток" срещу "Набуко"

В руската столица Берлускони подчерта дебело приятелските си отношения с руския премиер Владимир Путин: "Винаги съм се борил много ангажирано за този проект, защото Европа се нуждае от Русия и обратното. Работя за взаимната полза на двете страни."

Преди всичко обаче за ползата на Италия. Важността на проекта пролича и от факта, че Берлускони присъства и в Анкара при подписването на споразумението за турската отсечка на "Южен поток" между руския премиер Путин и турския му колега Ердоган

"Южен поток" е доста амбициозен проект. От 2015 година по дългите хиляди километри тръби трябва да потекат до 63 млрд. куб.м. газ от Русия до италианската граница със Словения. Съоръжението ще погълне 20 млрд. евро. Една част от инвестицията ще покрие италианският енергиен концерн ЕНИ чрез продажба на 20 млрд. куб.м. газ на транзитиращите страни.

Напоследък обаче енергийната сделка между Берлускони и Путин се сдоби с конкурент - подкрепяният от повечето европейски страни проект за газопровод "Набуко" трябва от 2014 година да доставя газ от Централна Азия за Европа. Тръбопроводът с дължина 3 300 км през Турция до Австрия ще транспортира газ от конкурентите на Русия - Ирак и Иран.

Руският икономически експерт и журналист Евгений Уткин не вижда в лицето на "Набуко" заплаха за руско-италианския джойнт-венчър:

"Дори и руските партньори се въздържат да говорят за конкуренция. И имат право. По всички закони на икономиката е валидно правилото: колкото повече газопроводи, толкова по-добре за икономическото развитие на Европа. Сега в условията на икономическа криза за първи път имаме спад в потреблението на газ. Не толкова в домакинствата, колкото в промишлеността."

Междувременно надеждите отново са за подем в икономиката, което ще превърне енергийните доставки от Изток на Запад в сигурен и печеливш бизнес. И докато пред "Южен поток" стоят още редица въпросителни, например след смяната на правителството в България, която е транзитна страна, проектът "Набуко" се радва на все повече популярност, включително в Турция. Когато потече газ от Централна Азия за Европа, по всяка вероятност още преди завършването на "Южен поток", тогава Турция ще се окаже ключова страна със стратегическо положение, казва Евгений Уткин:

"Турция ще печели огромни пари от транзитирането на газ. Ако вземем средна цена от 2 долара за 100 километра пренос на 2 000 куб. метра газ, се получава сумата от 1 млрд. долара за 1 година. Това е цената, която европейците трябва да платят на Турция.

Политическата страна на надпреварата

Но наред с икономическата страна на въпроса, има и стратегически аспект. Защото от дълги години Турция се стреми към членство в ЕС. В общността има привърженици и противници на идеята за приемането на Турция. И ако Турция стане основната транзитна страна за европейските газови доставки, тогава турците с право могат да кажат: Ние сме европейци, защото снабдяваме Европа с газ."

Русия държи на собствения си проект "Южен поток", защото смята, че тя е по-надежден доставчик от която и да било страна от Централна Азия. Москва е убедена, че тръбата на "Набуко" няма да се напълни. В същото време италианският премиер Силвио Берлускони се подсигурява от всички страни - ако противно на очакванията "Набуко" бъде построен първи, тогава Берлускони ще излезе прав, когато настоява за скорошното приемането на Турция в ЕС.

Между другото до 2015 година към Европа трябва да потече газ от Либия отново през Италия. Освен това съществува и още един амбициозен проект на ЕНИ, по който трябва да вървят доставки на петрол от Конго през черния континент до Италия. Той също трябва да бъде завършен през 2015 година.