Едно необикновено българско училище: приказка от Русаля

"Когато става въпрос за избор между съхранение на шампионски пръстен или трофеи в стая или предоставяне на възможност на децата да променят живота си, изборът е доста прост: Продайте всичко незабавно." Това са думи на един от най-великите баскетболисти на всички времена - легендата на НБА Карим Абдул-Джабар, който неотдавна продаде своите 4 шампионски пръстена и още ред трофеи за 2,8 милиона долара.

Подобни думи чух от Анимари Димитрова, когато я попитах как се е решила да продаде своя голям апартамент в центъра на София, на Орлов мост, за да създаде място, което дава възможност на деца от най-бедните слоеве на обществото да имат равен старт с останалите. Мястото е в село Русаля, до Велико Търново - в средата на страната, за да може там да попадат деца от различни краища на България. От 10 години тя и Златко Златков изграждат това училище-пансион, което носи името "Димитър Екимов". То е дом подслон, където децата получават напълно безплатно образование, възпитание, храна, обич, житейски принципи, самочувствие. Това се случва за първи път в България. Министерството на образованието не знае как да го класира и го води "частно училище", макар че частните училища са платени, а това не е.

Образователният цикъл в училище "Димитър Екимов" приключва до прогимназиалния курс. Децата, които завършват седми клас и постъпват в гимназиални училища, продължават да бъдат издържани, обгрижвани от своите ментори от Русаля. И през уикендите са отново там, за да бъдат изпрани, нахранени, чути, утешени, ако трябва. Всичко това е като сценарий за Нетфликс сериал…

Филмът "Училище за надежда" ни пренася в Русаля 

Може би някога и този сериал ще бъде създаден. Кратка версия на тази история - тя е в основата на пълнометражния документален филм на Яна Алексиева  "Училище за надежда".

Яна живее 2 месеца в Русаля, преди да напише сценария. Когато споделя с оператора Красимир Андонов, той веднага възкликва: Давай да го снимаме! Трябва да разкажем за тези хора!

Идеята на екипа е филмът да проследи какво се случва по време на една календарна година, да ни позволи да се превърнем в невидими наблюдатели на възможните трансформации на децата, които веднъж попаднали в добра среда, израстват, променят се пред очите ни, стават други.

Екипът работи по филма седем години. Седем години Яна Алексиева, Красимир Андонов и продуцентът Симеон Цончев ходят всеки месец в училището, прекарват няколко дни с децата - слушат, питат, гледат, играят футбол с тях… Придружават ги по време на ваканциите им. "Някои от децата не бяха виждали море", разказва Яна. Споделя, че благодарение на щедри спонсори и това се е случило.

Всичко е започнало, когато Анимари Димитрова е обикаляла със своята театрална трупа в домовете за социално уязвими деца. Деца, чиито родители не могат да полагат адекватни грижи за тях.

"Тези домове вече не съществуват. Закриха ги. Това е едно от най-страшните неща, които държавата направи. Децата бяха върнати в семействата - там, където и преди, и сега родителите не се справят. Това е огромна грешка. Сега положението с рисковите деца е много по-лошо.

Преди поне спяха на едно място, там ги хранеха, обличаха. Сега са по улиците. Говори се, че в момента има 52 хиляди деца обявени в риск, но няма нито една достоверна статистика по въпроса. Убедена съм, че те са много повече", казва Анимари Димитрова.

"Всяко второ дете може да бъде талантлив и успяващ човек"

Анимари си дава сметка, че не е достатъчно да работиш с децата по лимитиран във времето проект, защото в деня, в който проектът приключва и децата се връщат в средата, от която са излезли, всичко научено бързо се забравя. И че за да има истинска промяна, са нужни дългогодишни усилия. Другото, което я мотивира, са способностите, дарбите, които открива в домовете на изоставените деца. "Всяко второ дете може да бъде талантлив и успяващ човек, стига да бъде извадено от калта."

И тя започва да мечтае. Представя си училището, представя си какво ще има вътре. Знае, че децата трябва да живеят и учат на едно място, 24 часа в денонощието, седем дни от седмицата, за да е истинска помощта.

Започва да се среща с професори, педагози, архитекти… И едва тогава започва да се пита откъде ще вземе пари.

Попада на информация за датската фондация "Велукс", пише им писмо, разказва, че иска да направи училище за социално слаби деца. Те отговарят.

"Една година ни проучваха и ни попитаха колко пари искаме. Отговорих без много да разбирам - 934 хиляди евро. И те казаха - добре."

Анимари Димитрова и Златко Златков намират мястото, купуват терена, започват да ремонтират разпадащата се сграда на местното училище. А когато парите свършват, Анимари продава своя апартамент. И заедно със Златко продължават напред.

Премиерата на филма, който разказва тази приказка, се състоя преди близо две седмици - в Деня на будителите. на нея присъстваха политици, депутати, партийни лидери, пиари, президент…

Всички аплодираха филма на Яна Алексиева "Училище за надежда" и неговите създатели Анимари Димитрова и Златко Златков. 

След това излязоха от залата и се отправиха към колите си, които потегляха една след друга - луксозно дефиле на "S" и "E" клас модели (всяка от които по около 250 хиляди лева).  Питам се колко ли деца биха могли да учат в Русаля, ако поканените партийни величия биха се разделили с една от тях...

Едногодишната издръжка на едно дете в училище "Димитър Екимов" струва 14 160 лева. Сметката може да направи всеки от вас.

***
Вижте това видео от нашия архив: