Eпичната битка за палестинска държава

В края на октомври Швеция стана първата западна страна-членка на ЕС, която призна Палестина за държава. Същото преди бяха сторили България, Румъния, Полша, Чехия и Унгария - и то още преди да се присъединят към ЕС. За подобна стъпка се обявиха също парламентите на Франция, Великобритания, Ирландия и Испания, чийто решения обаче не са задължителни за съответните правителства.

От няколко десетилетия вече палестинците се опитват да създадат международно призната собствена държава. С резолюция 181 от 1947 година, Общото събрание на ООН гласува план за разделението на бившата британска територия на две части, върху които трябваше да възникнат две държави - една израелска и една арабска.

За да не бъде допуснат спор за Ерусалим, който е свещен както за евреите, така и за християните и мюсюлманите, беше предвидено градът да остане протекторат на ООН. Арабската страна, както и съседните арабски държави обаче отхвърлиха този план с аргумента, че той не отчита правата на мнозинството от населението на Палестина, което по онова време беше не-еврейско. В последвалата палестинска война Израел успя да разшири своята територия. Населената с араби ивица Газа беше окупирана от египетски войски, а йордански военни части превзеха областите на Западния бряг на река Йордан.

В шестдневната война през 1967 година Израел превзе също и Западния бряг, ивицата Газа и източните райони на Ерусалим. В последвалата резолюция номер 242 на СС на ООН се настояваше Израел да се изтегли от окупираните палестински територии - позиция, която и до днес си остава единствената международно-правна рамка за намирането на решение на конфликта.

През 1988 г. беше обявено създадаването на държавата Палестина

В същото време документът признава правото на всички страни да съществуват в рамките на сигурни и международно признати граници. С анексирането на Източен Ерусалим обаче Израел надхвърли правата, давани му от резолюцията, а с разширяването на еврейските селища на Западния бряг и в Източен Ерусалим израелската държава на практика заложи непреодолими препятствия за успешното протичане на преговорите.

Първоначално Организацията за освобождение на Палестина (ООП) залагаше на въоръжената борба срещу Израел, в хода на която бяха извършени множествоо терористични нападения. Под впечатлението от първата интифада в окупираните палестински територии, през юни 1988 г. Йордания се отказа териториалните си претенции към земите, западно от река Йордан. Няколко месеца по-късно - на 15 ноември същата година - ООП провъзгласи в Алжир независима палестинска държава.

Въпреки символичния характер на събитието, за кратко време - само за няколко седмици - палестинската държава беше призната от около 90 страни в света. Едва през 1994 година, след мирните преговори в Осло, беше създадена и палестинската автономна власт със седалище в Рамала. До този момент малко повече от 130 държави в света са признали Палестина за суверенна държава. В Германия палестинците са представени с дипломатическа мисия, но нямат свое посолство.

Също и на ниво междунродни организации признаването на палестинската автономна власт е напреднало доста. Още през 1974 г. ООП получи статут на наблюдател в Общото събрание на ООН. През 2011 г. палестинската власт подаде молба и за пълноправно членство в Световната организация. Засега обаче тя няма големи изгледи да бъде приета, тъй като САЩ наложиха вето в СС на ООН. Затова пък Общото събрание на ООН, където САЩ нямат право на вето, прие на 29 ноември 2012 г. с голямо мнозинство решение за даването на Палестина на статут на наблюдател в ООН. През 2011 година Палестина беше приета за пълноправен член на ЮНЕСКО.

Народ, територия и държавна власт

Международното право изисква наличието на няколко условия, за да бъде призната дадена държава за независима. Най-важните критерии са: наличието на определена територия с вътрешен и външен суверенитет, на постоянно население, както и на правителство, способно да упражнява ефективно държавната власт. По отношение на Палестина е твърде спорно дали автономното правителство на президента Махмуд Абас изпълнява условието за упражняване на държавната власт. Добре известно е, че то няма никакво влияние в ивицата Газа, която се контролира от радикалната организация Хамас. Освен това израелската окупационна политика ограничава значително полето на действие на палестинските автономни власти.

Засега не е много ясно какво означава за намирането на трайно решение на израелско-палестински конфликт това, че все повече държави признават наличието на палестинска държава. САЩ, Израел, Германия и още няколко други държави разглеждат постигането на мирно споразумение като предварително условие за признаването на палестинска държава. Те смятат, че едностранните действия на палестинците са контрапродуктивни за намирането на трайно решение.

Привържениците на другия подход пък смятат, че признаването на палестинската държава внася определена динамика в процеса. "Една вълна на признаване на Палестина от страни-членки на ЕС ще бъде силен сигнал към Израел да се върне на масата за преговори, да спре строителството на еврейски селища и да възприеме насериозно формулата за съществуването на две държави", заяви например външният министър на Люксембург Жан Аселборн в интервю за "Зюддойче цайтунг".