Фердинанд от България: царят, който обичаше да кара влак

Подобна възможност колекционерите получават само "веднъж в живота" - на търг в Женева в момента се продават част от скъпоценностите на българския цар Фердинанд и на царското семейство, съобщава германският "Швебише Цайтунг". На първия тур от този търг (предстои и втори) бяха продадени скъпоценности и на други благороднически фамилии, но херцогът на Вюртемберг Филип твърди, че най-важните сред тях са от българския царски двор и от Хабсбургската фамилия.

В хаоса в края на Втората световна война въпросните скъпоценности от България са се озовали в Западна Германия. Вестникът отбелязва, че от българските царски съкровища се интересуват както много индивидуални колекционери, така и институции от Източна Европа. За една от тези скъпоценности – масивен златен медал на Фердинанд – става дума и в публикация на „Ди Велт“. В тази връзка изданието припомня една от екстравагантностите на Фердинанд, която е в дъното на изсичането на този медал.

Фердинанд  и любовта към железниците

Става дума за това, че царят бил запален по железниците и най-много обичал да се настани в кабината на локомотивния машинист и да подкара влака с бясна скорост. „За ужас на пътниците във вагоните, чиято нужда от сигурност и възгледи за ефикасно и комфортно придвижване изобщо не го интересували. Твърди се, че германският кайзер Вилхелм Втори категорично настоявал българският цар да стои далеч от локомотива, когато двамата пътували заедно с железницата“, коментира авторката Анегрет Ерхард.

„Един цар няма нужда от свидетелство за правоуправление, за да управлява влак из своята страна“, продължава авторката, като уточнява, че явно за Фердинанд това убеждение е произтичало от общоприетите дворцови правила. От статията научаваме, че в чест на скоростното изграждане на железопътната мрежа в България специално за Фердинанд е бил изсечен златен медал с диаметър 90 милиметра, който му бил връчен в кутийка, подплатена с пурпурно кадифе. Фердинанд поръчал изработката и на втори такъв медал за своята майка, който обаче по-късно изчезнал. Оригиналния златен медал през 1948 г. наследила внучката на Фердинанд - Надежда, научаваме още от публикацията в „Ди Велт“. Тъкмо той сега е сред скъпоценностите, които се предлагат на търга в Женева.

„Ди Велт“ пише още: „Под управлението на Фердинанд I от рода Сакс Кобург-Гота, избран през 1887 за княз, а от 1908 до 1918 и цар на все още младата монархия България, вече съществуващата жп-линия от Константинопол до Пловдив била удължена до границата със Сърбия. Към нея били добавени 110 километра железопътна връзка между Ямбол и пристанищния град Бургас на Черно море, където само след година строителство била издигната и достатъчно голяма жп гара."

„Фокси Ферди“

Авторката на статията Анегрет Ерхард разказва, че в своето близко обкръжение Фердинанд бил известен с прякора „Фокси Ферди“ – прякор, който в зависимост от нагласата на използващия го можел да означава както „хитроумен“, така и „секси“. „Той мислел както стратегически, така от гледна точка на икономическата политика, а освен това бил истински ентусиаст, когато ставало дума за техника. За техника и за пътешествия, а в този смисъл – и за най-модерния начин на придвижване“, отбелязва вестникът.

Към тези характеристика на Фердинанд биографичният справочник на авторитетния Лайбниц-Институт за източно- и югоизточноевропейски изследвания добавя: „В епохата преди войната Фердинанд играе значима роля. Неговата амбициозна политика и стремежът му към слава в известна степен допринасят за усложняването на политическите отношения на Балканския полуостров и в Европа, което в крайна сметка води до Първата световна война."

Всестранни интереси и слабост към церемониални ритуали

От този справочник научаваме още, че Фердинанд е имал склонност към орнитологията, ботаниката, ентомологията, географията и историята, че отношението му към религиозността било леко мистично, а в музиката боготворял Вагнер. Българският цар бил преизпълнен с династична гордост, защото фамилията Сакс-Кобург и Гота се намирала в роднински връзки с всички кралски дворове в Европа, а той самият бил и потомък на френските крале. Тази гордост се материализирала не толкова в политическа дейност, колкото в мисионерски послания и слабост към церемониалната ритуалност.

Неслучайно колекционерите, които купуват скъпоценностите от двора на Фердинанд, се интересуват не само от тяхната изработка и стойност, но и от историческия им царедворски блясък, пише „Швебише Цайтунг“. И добавя, че търг от подобна величина е имало за последен път през 2018 година, когато били разпродадени скъпоценности на друг кралски двор, с който Кобургите също са роднински свързани: Пармските Бурбони. Тази роднинска връзка минава през друг Фердинанд – Фердинанд Първи, крал на двете Сицилии. Но това вече е съвсем различна история.