Германия отново е "болният човек на Европа"?

В навечерието на 2000-ата година британският "Икономист" излезе с унищожителна оценка за германската икономика и определи страната като "болния човек на Европа". Това трябваше да е сигнал за германските политици, които във въодушевлението си от икономическия подем след Обединението така и не предприеха необходимите реформи. В крайна сметка част от промените бяха направени от правителството на Герхард Шрьодер.

14 години по-късно ситуацията вече изглеждаше далеч по-различно. Група икономисти от Берлин и Лондон описаха развитието в Германия така: "От болния човек на Европа до икономическа суперзвезда."

Положението отново се влошава

Но ето, че сега отново се говори за "болния човек на Европа". Германската икономика не може да се изправи на крака - две последователни тримесечия икономиката на Федералната република се свива, което представлява техническа рецесия. Всички важни икономически индикатори сочат надолу - като например индексът за бизнес климата, който през юли намалява за трети пореден месец, както показват данните на мюнхенския институт Ifo. "Състоянието на германската икономика се влошава", обобщава шефът на института Клеменс Фюст.

Очакванията са, че през третото тримесечие БВП ще продължи да спада. Това мнение се споделя не само от изследователите от Ifo. "За съжаление, подобрение не се задава", казва главният икономист на "Комерцбанк" Йорг Крамер пред "Ройтерс". Александър Крюгер от банката "Хаук и Ауфхойзер" е на сходно мнение: "Проблемът е в това, че икономиката едва е достигнала нивата преди пандемията", казва той. Други държави в еврозоната са ги надскочили значително.

Индустрията също буксува

В сравнение с другите индустриални нации Германия изобщо не стои добре. Според прогнозите на МВФ Федералната република е единствената от големите държави със спад в икономиката тази година. Най-голямата гордост на Германия - индустрията, буди сериозни тревоги. Тя отговаря за цели 24% от германската икономика, но от години страда от проблемите на световния икономически цикъл. Сдържаността на чуждестранните клиенти се усеща най-вече в силно зависимите от износа браншове като машиностроенето и автомобилната индустрия. Важният китайски пазар не се възстановява след пандемията с очакваната динамика, а китайците предпочитат да не харчат парите си.

Фирмите от преработващата промишленост все още се крепят благодарение на поръчките, натрупали се след пандемията заради проблема с веригите на доставка. Но тези поръчки скоро ще бъдат изпълнени, а новите са малко - от март до май спадът е с над шест процента в сравнение в предишните три месеца.

Пандемията и войната промениха ситуацията драстично

За срива на германската икономика има много причини. Една от тях е паричната политика на централните банки. Те се опитаха с високи лихви да овладеят инфлацията, което оскъпи кредитите за фирмите и потребителите. Това възпира на свой ред важния за Германия строителен бранш, както и желанието на компаниите да инвестират. Именно това "задушаване" на икономическата динамика бе търсеният ефект с увеличението на лихвите. Но други държави в еврозоната като Франция и Испания също трябваше да се борят с този проблем и се справиха много по-добре.

Проблемите на Германия са по-скоро от структурен характер. Някогашният успешен бизнес модел, включващ вноса на евтина енергия - най-вече от Русия - и евтини суровини, които да превръщат в скъпи стоки и да изнасят, вече не функционира. Множеството кризи от изминалите години, най-вече пандемията и руската война срещу Украйна, ясно разкриха слабостите на германската икономика. 

Нужни са смели решения

Пред най-голяма заплаха според актуално проучване на банката DZ е изправена германската средна класа - "гръбнакът на икономиката". Авторите открояват цяла поредица от проблеми - не само енергийните цени, но и липсата на квалифицирана работна ръка, прекомерната бюрокрация, високите данъци, лошата инфраструктура и забавената дигитализация. "На големи части от нашата икономика липсва увереността, че инвестициите ще се изплатят в условията на високи разходи и донякъде противоречива уредба", казва председателят на Германската индустриална и търговска камара Петер Адриан пред ДПА.

"Ако Германия не иска отново да се превърне в "болния човек на Европа", трябва да се обърне към перспективните браншове на бъдещето, вместо боязливо да излива милиарди в енергоемките отрасли от миналото", казва Мориц Шуларик, председател на Института за световна икономика в Кил.

Това би означавало бързо отстраняване на дефицитите и пропуснатите шансове от последното десетилетие, т. е. на "странното на моменти изоставане във всички дигитални сфери, рязкото намаляване на държавните капацитети и на обществената инфраструктура, както и липсата на смислена стратегия за справяне с жилищния проблем и за увеличаване на миграцията с цел преодоляване на последиците от застаряването на трудоспособното население".