Голямата заблуда, че само Путин може да ни спаси

З май е обявен за Световен ден на свободата на печата (синоним на свободата на словото) от ООН през 1993 година в отговор на призив за защитата ѝ, отправен от африкански журналисти. З0 години по-късно тя едва ли е по-добре защитена в Африка, където за геополитическо надмощие се борят три автократични режима - на Китай, Русия и Иран. Но още по-тревожно е, че за разлика от 1990-те години днес пред сходен проблем е изправена и либералната демокрация - заради хибридната война, която води Русия срещу нея с подкрепа и от другите автократични режими. Пак придобива актуалност известното предупреждение на Джордж Вашингтон: "Ако свободата на словото бъде отнета, тогава ще могат да ни поведат като овце, глупави и тихи, към касапницата". Как така три века след Вашингтон и след всички спечелени битки за това човешко право, от което зависи реализацията и на останалите права, ще могат да ни го отнемат и да ни превърнат в "глупави и тихи овце"? За да отговорим, първо трябва да си дадем сметка в какво се състои то.

Хибридната война е завоевателна

Свободата на словото включва две сродни права - на мнение и на информация, като първото обслужва второто. Говорителите имат свободата да изказват мненията си в медиите, за да могат гражданите да се ориентират по тях и да си създадат свое мнение, съобразено с убежденията и интересите им. Именно в свободното формиране на мненията на гражданите, които в консенсусното си сближаване съставляват общественото мнение, се състои свободата на словото - тя започва от говорителите, но е човешко право на всеки от нас. Хибридната война е завоевателна и онова, което иска да завоюва е именно мнението на гражданите в демократичния свят, за да го подмени с изработено в "подземията" на Кремъл. За целта тя хибридно съчетава износ на пропаганда, корупция, тайни служби, тероризъм и горещи фронтове (като тези в Украйна или Израел).

Голямата заблуда

Пропагандата за разлика от журналистиката, която ти съдейства да направиш информиран избор, ти налага такъв, докато сама се прави на журналистика. В случая тя трябва да те накара доброволно да се откажеш от либералната демокрация, като ти внуши, че ѝ е минало времето и вече е източник на проблеми, а не решението им, че води до упадък на ценностите, толерира перверзността, иска да ти сложи чип в главата и т.н. И само Путин може да те спаси като предложи нов световен ред. Той се оказва сериозно подпомогнат от неволно или инсценирано радикализирали се представители на малцинствата на Запад, които употребяват политическата коректност вместо за признаване и толерантност към малцинствата - за разпалване на вражда между тях и мнозинството. И стигат до феминистки демонизации на мъжа, до исторически неприложими обвинения в расизъм със стара дата, до расови квоти в творческите професии и пр. Така в перифериите на обществения живот сътворяват някакъв гротесктен образ на либералната демокрация, който пропагандата разпалено обявява за представителен и те кара да се съмняваш дали свободата е човешко право или социален дефект. И дали не е прав Путин като е готов да вкара в затвора всеки, който не мисли като него.

Социалните мрежи и хибридната война

Корупцията от своя страна е необходима и то в големи размери, за да се привличат публични говорители на пропагандата и да се създават политически и медийни лобита, които да следват "опорките" ѝ. Основната им задача в политиката е да инсталират по високите етажи на властта податливи на автократизъм субекти, както стана в Унгария, Словакия или се очаква да стане в САЩ. Предстоящото председателство на Съвета на ЕС от  Унгария разшири мащаба на задачата и сега върви офанзива на евроизборите през юни в ЕП да влязат максимален брой евроскептични депутати (подобни на Петър Волгин), за да стигне до доброволния отказ на либералната демокрация от себе си до най-висшите европейски институции.

И в медиите проникването на антиевроатлантическата  пропаганда е в обезсърчителни размери, но там тя се сблъсква с инстинкта за самосъхранение на онези журналисти, които добре знаят, че свобода на словото извън либералната демокрация няма. За сметка на това социалните мрежи са идеалната среда за пропагандни пробиви, доколкото масово се възприемат като медии, но не са, защото не носят редакционна отговорност за съдържанието си. Изказаните в тях мнения (извън официалните профили) нямат професионален ангажимент към фактите и аргументите, а залагат на чувства и предразсъдъци. И ако са достатъчно цветисти, агресивни, лайквани и тиражирани от армии от тролове, лесно се предават "по съседство" и ги приемаш за свои. А когато разбереш, че те не са били в твой интерес, вече да е късно, защото си гласувал, подкрепил си, отказал си се от ваксина, скарал си се с приятел… Именно социалните мрежи направиха реално възможна хибридната война, като ѝ дадоха платформа, от която да облъчи с конспиративните си теории за велика Русия, виноватото НАТО и т.н. критична маса европейци и американци. Ако подобни недомислици им бяха поднесени в друг комуникативен режим, а не в нещо като виртуално общуване "на маса", те биха останали към тях скептично-подигравателни. Въобще интернет е поредното доказателство, че либералната демокрация, както личи и още от името ѝ, е много по-способна да предоставя свобода, отколкото защити от злоупотребите с нея.

За тайните служби и тероризма

Тайните служби също са неизбежна част от хибридната война, тъй като нейната организация е конспиративна, каквато е и тяхната дейност. Те под знака на борба с престъпността са си извоювали привилегията сами да извършват престъпления - от подслушвания, преследвания и набеждавания до убийства (като на Политковская или Навални). Тази позиция им дава власт и над властта, заради възможностите им да фабрикуват обвинения, които в подходящия момент да подхвърлят на медиите.

Така тайните служби могат да поведат общественото мнение накъдето решат тайните им господари, дори да е по дирите на един пудел. Те сякаш "по условие" предпочитат противниците на либералната демокрация пред нея самата, доколкото тя поставя на върха на ценностната си пирамида човешките права, а техният поминък е в нарушаването им. И имат потенциал да компрометират привържениците ѝ и да ги заплашват в хипотезата, че всеки може да е следващият. Да се озове в предварителния арест, докато остане без зъби и мераци за либерална демокрация.

Тероризмът и горещите фронтове като част от хибридната война също са стратегии на заплаха, но вече не персонално насочена, а към гражданите на демократичния свят като цяло. Така че те да правят своите избори, но вместо в ситуация на свобода - в ситуация на страх, което значи повече или по-малко в полза и за омилостивяване на заплашващия.

Автократорите начело с Путин обаче още нямат самочувствието да тръгнат да покоряват либералната демокрация със сила и затова опитват подривно - с пропаганда да я накарат сама от себе си да се отрече. Но за тази цел най-напред трябва да ѝ отменят свободата на словото, което значи, че от отстояването ѝ днес пряко зависи в какъв свят ще живеем утре.

А как се справят различните общества личи от международните класации за свобода на словото и от мястото на защитниците на либералната демокрация в националната политика. Не е трудно да се прецени къде сме ние.

***

В класацията на "Репортери без граници" за 2024 година, която беше публикувана на 3 май, България е на 59 позиция от общо 180 страни. През 2023 страната беше на 71. Въпреки изкачването България е на едно от последните места в ЕС -на 23-то от 27 държави.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
***
Вижте и това видео от нашия архив: