Good Bye, Ленин - по украински

Пътуващите до Украйна е най-добре да се подготвят за неприятни изненади. Южноукраинският град Иличовск, където се намира и третото по големина пристанище на страната, от 18 февруари насам вече се казва Черноморск. Старото име на града беше подменено, защото напомня за съветския вожд Владимир Илич Ленин. Напоследък Украйна с бърза скорост се разделя със съветското си минало, подменяйки стотици имена на улици и населени места, ползвани от близо едно столетие насам.

През април 2015 украинският парламент прие закон за „декомунизацията”. Законът приравнява комунистическия режим с националсоциализма и забранява „пропагандирането на неговата символика”. Затова сега изчезват не само паметници на Ленин, но и всякакви скулптури и картини, на които има комунистически символи като например сърпа и чука.

Площад на розите, вместо на революцията

Нещо подобно се случи в източните провинции на Германия след Обединението – тогава саксонският Карл-Маркс-щат върна старото си наименование Кемниц. В Украйна обаче сегашната вълна на преименувания е значително по-обхватна. Толкова много променени топоними Украйна не е виждала от обявяването на независимостта си през 1991 година. Според преценки на украинския Институт за национална памет, е предвидено да се сменят наименованията на повече от 900 населени места. Досега са променени имената на не повече от 150 градове и общини. Предвиденият от парламента срок изтече на 22 февруари и е явно, че промените ще се проточат поне до май.

От географските карти ще изчезнат огромен брой имена на квартали, села и спирки на метрото, посветени на Октомврийската революция през 1917, както и на едновремешните „герои” на СССР – партийни лидери, военни командири, ударници. Особено популярни днес са неутралните имена – например улица „Брезова”, „Алея на цветята” или „Площад на розите”. Все пак има и редица имена, свързани с най-новата история на Украйна. Някои улици например получават имена на хора, загинали по време на демонстрациите на киевския Майдан преди две години или в битките срещу проруските сепаратисти в Източна Украйна.

Доста шум предизвика идеята, лансирана през миналата есен, сегашният „Повитрофлотски проспект” в Киев да се прекръсти на името на руския опозиционер Борис Немцов, който в края на февруари беше застрелян в Москва. Пикантна подробност е, че руското посолство се намира точно на тази улица.

Проблематичните руски имена

Смяната на имената протича с различна скорост в различните региони на страната. В Западна Украйна, където се срещаха най-малко имена, свързани с времето на комунизма, тя е почти приключила. В някои части на Източна Украйна, чието минало е значително по-тясно свързано с Русия, смяната също протече изненадващо бързо – например Артьомовск, прочут със своето винопроизводство, още през септември 2015 се преименува в Бахмут – каквото е името на преминаващата през града река. В Централна Украйна обаче смяната на имената се натъква на трудности.

Като особено проблематични се считат две окръжни столици: Кировград и Днепропетровск. Кировград носи от 1939 година насам името на екзекутирания съветски революционер Сергей Киров. В края на 2015 г. градските власти направиха предложения за нови имена. Парламентарната комисия в Киев взе решение в полза на „Ингулск”- по името на преминаващата през града река (Ингул). Градският съвет обаче изрази несъгласие и помоли за отлагане на решението. Най-вероятно тази молба отразява настроенията на недоволство сред населението. При допитване през октомври 2015 г. над две трети от гражданите се изказаха в полза на по-старото име на Кировград – Елисаветград, носено от него по времето на царска Русия. С оглед на конфликта с Русия обаче, Киев очевидно не би желал да замени комунистическото наименование с друго, което е древно руско.

Четвъртият по големина украински град Днепропетровск пък досега носеше името на съветския партиен функционер Григорий Иванович Петровский. И в този случай връщането към предишното име на града – Екатеринослав – прославящ името на царица Екатерина Велика, се явява проблематично по политически причини. Парламентарната комисия за имената предложи като ново име „Днепро" – по името на река Днепър, край чиито брегове е разположена окръжната столица.

Трудна раздяла

Раздялата със съветските имена среща съпротива предимно от страна на по-възрастните хора с русофилски настроения в източните и южни части на Украйна. Мнозина не възприемат промените, защото свързват хубавите си спомени от младостта с познатите имена. „Това е опит да се изличи голяма част от украинската история, в която е имало както добри, така и лоши времена", казва киевският политолог Васили Стоякин. Според него, смяната на имената протича недемократично и срещу волята на населението. Друг експерт обаче му противоречи. Олександър Палий твърди, че „декомунизацията" не предизвиква сериозни протести, а германският историк Карл Шльогел по принцип подкрепя смяната на имената, но предупреждава, че не бива решенията да се налагат на гражданите силово.