До какво могат да доведат климатичните промени?

Продължилата повече от две години пандемия се отрази тежко на здравните системи по света, но изменението на климата ще ги натовари още повече в бъдеще. Рискът от смъртност, предизвикана от горещините например, се увеличава. Според публикация в научаното списание The Lancet за хората над 65 години той вече е с 68% по-висок, отколкото в началото на хилядолетието.

Публикацията е озаглавена "Здравето е в плен на изкопаемите горива". По нея са работили 99 експерти от над 50 институции, включително Световната здравна организация (СЗО) и Световната метеорологична организация (СМО).

Все повече горещи вълни в Европа

В допълнение към глобалния доклад по темата има и регионални издания, които например се концентрират върху последиците от изменението на климата конкретно за Европа. През последното десетилетие европейците са били изложени на 57% повече горещи вълни в сравнение с периода 2000-2009 г. Освен това по-топлият климат в Европа благоприятства разпространението на инфекциозни заболявания като денга, малария и западнонилска треска.

"Пандемията от Ковид-19 несъмнено ни показа, че здравето на европейците трябва да бъде пазено от различни катаклизми. Сега обаче виждаме, че нарастващото въздействие на изменението на климата върху здравето оказва допълнителен натиск върху здравните системи както в краткосрочен, така и в дългосрочен план", казва Мария Нилсон, професор по обществено здраве в Университета Умео в Швеция. "За да осигурим здравословно и устойчиво бъдеще, се нуждаем от устойчиви на климата здравни системи, които да сведат до минимум настоящите и бъдещите въздействия на изменението на климата върху здравето, като същевременно намалят риска от бъдещи пандемии."

Изменението на климата представлява риск и за прехраната

Освен за горещините и инфекциозните болести, докладът предупреждава и за нарастващи проблеми в областта на продоволствената сигурност. По-високите температури съкращават вегетационния период на царевицата и пшеницата например, а екстремните метеорологични явления могат да унищожат реколтата.

Според анализа на изследователската група през 2020 г. около 98 млн. души допълнително са били изложени на риск от продоволствена несигурност поради екстремни горещини в сравнение с периода 1981-2010 г. Понастоящем тези проблеми се изострят и от войната в Украйна, която възпрепятства и доставките на зърно.

Твърде малко държави обръщат внимание на проблема

Тези допълнителни заплахи, свързани с изменението на климата, правят адаптацията още по-важна. Според публикацията обаче малко под половината от изследваните страни са проучили как техните здравни системи ще трябва да се адаптират към бъдещите въздействия на климатичните промени.

Адаптацията към горещините, която играе важна роля особено в градовете, също не е приоритизирана в световен мащаб досега. От анализираните 1038 градски центрове в доклада само 27% са определени като умерено зелени, въпреки че растенията са от особена важност за охлаждането на градовете. Вместо това все повече домакинства прибягват до енергоемки климатични системи.

В доклада се посочва също, че страните все още разчитат твърде много на изкопаемите горива за производство на енергия. Ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий, което беше договорено в Парижкото споразумение за климата, не може да бъде постигнато по този начин.

По-балансирано хранене би помогнало

Все пак докладът предлага няколко проблясъка на надежда. Медиите по света все по-често отразяват въздействието на климата и последиците от него върху здравето, а политиците също все по-често се занимават с тези въпроси. И макар енергийният сектор все още да е далеч от това да е напълно възобновяем, през 2021 г. 80% от инвестициите в сектора са били направени в енергийни източници, които не зависят от изкопаеми горива.

Докладът съдържа и конкретни предложения за решения. Например по-балансираното хранене на растителна основа би имало няколко предимства. В селскостопанския сектор ще се спестят 55% от емисиите от производството на червено месо и мляко. Освен това ще бъдат предотвратени и до 11,5 милиона смъртни случая, свързани с храните, годишно и ще се намали рискът от зоонози - инфекциозни заболявания, предавани от животни на хора. Едно от тези заболявания е Ковид-19.