Елитът около Путин ще се замисли за опцията "Милошевич"

Дмитрий Гудков е опозиционер и бивш депутат от Държавната дума на Русия. С него разговаря Константин Егерт.

Кои са най-важните промени за последната половин година?

Д. Гудков: Ако не се смята войната в Украйна, то най-важното са наближаващите промени в Русия. Времето на Владимир Путин изтича. Пясъкът от пясъчния часовник на неговия политически живот се изсипва все по-бързо. Само преди година експертите му даваха още десет години. А в момента, както чувам от познати, много от заминалите вече обмислят да се върнат, мислят да си наемат жилище, като че ли това ще стане скоро.

Как мислите, кога ще приключи управлението на Путин?

Д. Гудков: Първо трябва да се стигне до военно поражение. След това ще започнат процеси като разцепление на елита, протести - тъй като в момента се трупа протестен потенциал, който в един момент ще избухне. Освен това мисля, че западният свят няма да допусне формирането на нови диктатури в Русия. Убеден съм, че войната и Украйна ще променят цялата система за международна сигурност, ще се появи нещо ново на мястото на ООН. Това ще бъде съвсем друг свят, който ще определя нещата по новому, включително мястото на Русия.

Но в Русия сега няма такава демократична вълна, каквато имаше през 1990-те години. Засега там никой не говори за демократична перспектива.

Д. Гудков: Не се говори публично, но се мисли за това. Хората задават въпроси какво трябва да  се направи, за да няма диктатура повече. След икономическата и социалната катастрофа, която ще преживее Русия, много ще зависи от Запада. Ако страната се затвори, ще се превърне в голяма Северна Корея и в един момент отново ще започне да заплашва целия свят. Трябва да има интеграция – очевидно е необходима съвместна програма със западните страни.

Вие създадохте Секретариат на европейските руснаци. Каква е неговата цел?

Д. Гудков: Това е обединение на хора, които искат нормален цивилизован път за страната, хора, които се придържат към европейските възгледи. Още повече, че вече няма официална Москва - всички дипломатически контакти са скъсани.

Ако искаме промени в Русия, тези мостове трябва да се построят наново и то на първо място, за да разбере Западът какво се случва в Русия. Как влияят санкциите на един или друг отрасъл, как може да се постигне разцепление на елита, какви трябва да бъдат реформите в страната, за да няма отклонение към диктатура.

Ние предлагаме нормален анализ на ситуацията - когато Западът въведе санкции за газа, той сам се простреля – много държави започнаха да купуват руски газ от посредници три пъти по-скъпо. А Украйна не спечели нищо. Много експерти започнаха да говорят, че военното поражение ще настъпи скоро, а Путин няма да има пари. Това не е така - Путин ежедневно продава ресурси за един милиард долара и има пари за още поне една година война. Сега е моментът Западът да формира позицията си по отношение на бъдещата власт - това трябва да бъдат точно определени условия за всяка бъдеща власт след Путин.

Вие виждате ли консолидация на Запада?

Д. Гудков: Като цяло в Европа се стигна до определен компромис. Путин трябва да бъде делегитимиран в очите на елита, да бъде създаден международен трибунал, който да го обяви за военнопрестъпник. Същевременно стои въпросът защо до разцепление на елита около Путин не се е стигнало, защо неговите хора не го махат. Но как да го махнат, ако с него продължава да се води диалог, ако му звънят по телефона и го посещават. В очите на своето обкръжение Путин е номер едно в диалога със западния свят. Тази представа трябва да бъде разрушена, защото именно от разцеплението на елита зависи кога ще завърши войната.

Около Путин има хора с активи и имоти на Запад, на които санкциите не повлияха. Какво ги ръководи?

Д. Гудков: Страхът. Те се опасяват от репресии. Докато Путин има легитимност и поддръжка, няма да се промени нищо. Легитимността ще приключи с настъпването на военното поражение. А ако освен това Западът отправи ясен сигнал към елитите, създаде международен трибунал и Путин бъде обявен за военнопрестъпник, елитите ще се замислят над „опцията Милошевич“, каквато бе дадена на сръбските елити.