Happy birthday to you, Бойко!

Коментар от Георги Папакочев:

От доста време насам за отбелязването на 13 юни старателно се готвят министри, съпартийци, симпатизанти, съграждани и близки на премиера Борисов. За този ден се подготвя и самият рожденик, но по своему - обикновено обявява под сурдинка, че няма да празнува и не желае да получава подаръци. Естествено „скромното” му желание се подхвърля на местните медии и то всъщност се оказва паролата, която ги докарва до пълната еуфория за възможно най-изпреварващо, изобилно и оригинално отразяване на голямото събитие.

С което търсеният ефект традиционно надминава очакванията както на самия министър-председател и неговите PR-съветници, така и на самите журналисти, за които няма нищо по-приятно от това хем отново да се докоснат многозначително до властта, хем да й направят поредната „четка” по хубав и безпроблемен повод.

Къпана домашна баница

Тазгодишният височайши рожден ден не направи изключение. Няколко дни предварително г-н премиерът даде първото си от серията специални интервюта в тиражни всекидневници, в което обяви, че с ужас си мисли за 13 юни, че не иска да вижда никого, не желае подаръци, и че на този ден ще се заключи някъде или ще избяга.

През уикенда, като подгряване на заканата за предстоящото отшелничество на рождения си ден, той искрено се душеприказа в тв-интервю пред известна майсторка на домашни баници от медийните кръговe. Искрено, защото на гости в резиденция „Бояна” интервюиращата се обръщаше към българския министър-председател на „ти”, разговорът се водеше по маратонки, респективно по пантофи, и в него за сетен път бяха припомнени най-интимните моменти от битието на премиера в МВР, от общуването му с царя и Тодор Живков, както и мъдрите родителски съвети в детските години.

Летете, гълъби, летете!

След което настъпиха очакваните изненади. В масирано медийно присъствие подаръци за рожденика заваляха отвсякъде - рибки в аквариум с пречистена вода, ренде за оформяне на „дървени глави на философи с високопарни приказки”, плакат с любими снимки за спомен, шах и живо дърво, пари за ремонт на центъра на родната Банкя, та дори и анонимен дар от дългокрака словашка манекенка, която като че случайно точно на този ден се беше озовала в София.

Най-трогателно обаче се оказа изпълнението на деца от музикалното училище на специално написана за „Бойко” песен и подареният от тях бял гълъб, който премиерът пусна на свобода пред очите на телевизионните камери. И това беше отразявано наистина по най-бързия, изобилен и оригинален начин в емисиите на електронни медии, в последвалите вестникарски публикации и целият народ се радваше искрено на този хубав празник.

Група преподаватели и студенти от СУ „Св. Климент Охридски” наскоро бяха изследвали начина, по който се ръкуват българските политици. Те забелязали, че Бойко Борисов обикновено се здрависва с длан нагоре, с което символично давал сигнал, че изисква подчинение. Онова, което им е убегнало обаче, е, че премиерът рядко се ръкува с журналисти, което всъщност е излишно, след като българските медии са на „ти” с него и винаги могат да прескочат за щяло и нещяло до Бояна или Банкя по пантофи. Да му изпеят милото „Happy birthday to you, Бойко!”, или да му прошепнат нещо друго. Може и на ухо.