Хората, които страдат от ADHD, с по-висок риск от деменция?

Според ново проучване при хората, които като възрастни страдат от Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, рискът от развиване на деменция е три пъти по-голям. Синдромът е известен и с английското си наименование Attention deficit hyperactivity disorder или ADHD.  

Какви са симптомите на ADHD? 

В проучването участват близо 110 хиляди възрастни в Израел. Те са включени в изследването още преди 20 години. Тогава са на възраст между 51 и 70 години и не страдат нито от ADHD, нито от деменция. Учените откриват, че страдащите от ADHD, които са били лекувани с психостимуланти, не са изложени на допълнителен риск от деменция.  

Синдромът, известен и като Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието, се диагностицира най-често при деца, когато демонстрират особено поведение вкъщи или в училище. Сред основните признаци са хиперактивността, която се изразява в прекомерно желание за движение, импулсивност, която води до прибързано поведение, и кратък обхват на вниманието, който обикновено се характеризира с нарушена способност за концентрация. Бързите промени на настроенията също могат да са признак за ADHD - например внезапният гняв, дълбоката тъга или прекалено бурната радост. Симптомите при различните деца могат да варират.

Митове и легенди за синдрома 

Това поведенческо разстройство най-често се третира с психостимуланти като метилфенидат (известен и като риталин). С негова помощ вниманието и концентрацията могат да се подобрят, а засегнатите да структурират по-добре ежедневието си. Риталинът компенсира липсата на невротрансмитера допамин в мозъка на пациентите, страдащи от синдрома. Повишеното отделяне на “хормона на щастието” обаче има ефект, подобен на кокаина и значително увеличава риска от пристрастяване към психостимуланти като упойващи вещества, никотин или кафе. 

Много често ADHD погрешно се определя като "модерно заболяване”. Всъщност то винаги е било разпространено и създава сериозни трудности на засегнатите от него. Но според експертите твърде често не се диагностицира правилно. Не всяка трудност при концентрация означава непременно, че човекът страда от ADHD. Тази диагноза не е валидна и за всяко разсеяно дете. Около 2 до 6% от всички деца и юноши страдат от болестни разстройства на вниманието и двигателно безпокойство. 

Тъй като симптомите са различни и не настъпват в един и същи момент, много често хора остават недиагностицирани и страдат от синдрома цял живот. ADHD обикновено започва в детска или юношеска възраст и не изчезва с възрастта.  

Най-често са диагностицирани момчетата 

При възрастните симптомите сериозно се променят. Едва между 5 и 15% от засегнатите изпълняват критериите за поставяне на диагноза. 70% изпитват само отделни симптоми. Вместо от хиперактивност възрастните страдат от много силно вътрешно безпокойство, което често им пречи на съня. Те също така са склонни към рисково поведение, например докато шофират. Засегнатите имат желание да изпълнят дадена задача, но не могат, чувстват се блокирани. Техните проблеми с концентрацията, забравянето или липсата на възможност за планиране могат да доведат до много негативни последици, особено в професионалния им живот.  

ADHD често не се диагностицира при момичета и жените. Момчетата много по-често отговарят на този хиперактивен тип симптоми, които бият на очи и водят до това момчетата да са диагностицирани детска възраст около два пъти по-често от момичетата. Като възрастни жените, страдащи от синдрома, често успяват да се справят с ежедневието, семейството и работата - макар и с много усилия. Това е още една причина, поради която те по-рядко биват диагностицирани. 

Ако не бъде третиран, Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност може да доведе до сериозни последици в ежедневието, професията и любовния живот. И дори до конкретни здравословни проблеми, както показва проучването от Израел. Който се съмнява, че страда от ADHD, може да си направи бърз тест в интернет. Световната здравна организация също предлага такъв. И все пак истинска и достоверна диагноза може да се постави само от психотерапевт или психиатър.  

***

Припомнете си и това видео от нашия архив: