Христо Грозев: Как стана размяната на затворници с Русия

ДВ: Наясно сме, че Красиков е централната фигура в тази размяна. Защо той?

Христо Грозев: Нашият анализ в разследванията на Bellingcat и „The Insider“ показа, че Красиков е ключов персонаж във ФСБ (вътрешното разузнаване на Русия), който не само е щатен служител и офицер на ФСБ, което сега призна и Кремъл, но и е бил много близък до самия Путин. Това го доказахме с факта, че дори на неговата сватба, видеозапис и снимки от която получихме, се вижда, че много от присъстващите там са хора от Федералната служба за охрана на президента Путин.

Освен това самият той е разказвал на свидетели, които успяхме да убедим да дойдат на съдебния процес в Берлин (по делото за убийството на Хангошвили - б. ред.), че познава Путин, че са стреляли заедно, но естествено не разказа цялата предистория на отношенията си с Путин. Стана обаче ясно, че са поддържали тесни контакти. Към този личен аспект - връзката с Путин, трябва да се добави и фактът, че Красиков е полковник от ФСБ и е бил награждаван. Разбира се, за системата е много важно да върне такива хора, за да може да обещае имунитет срещу съдебно преследване и евентуални доживотни присъди на бъдещите убийци, които този режим очевидно се готви да изпраща и занапред (на мисии - б. ред.). Поради всички тези причини Красиков беше ключова фигура. Това беше очевидно за нас още в началото на преговорния процес.

ДВ: А как попаднаха в списъка за размяна другите руски агенти? Инициативата на Москва ли беше или те са ѝ били предложени, например от Полша, където е бил задържан Павел Рубцов?

Хр. Грозев: Процесът беше доста интересен, защото руската страна много се страхуваше да назове имената на важни за нея хора, за да не накара Запада да осъзнае важността им. Особено за хора, които все още не са били признати за виновни от съда, които са били само заподозрени. Защото всяко посочване на такива хора би означавало признаване на вина. Затова беше трудно да се разбере кои хора иска да получи Кремъл.

Едно от условията, които чухме още в началото на неофициалните преговори, беше, че Кремъл не иска хора, които не са преминали през пълен съдебен процес и не са получили окончателна присъда от съда. Така те до последния момент не искаха да назовават имената на хората, попаднали после в списъка.

Очевидно те са били предложени от Запада през последните три-четири месеца след смъртта на Алексей Навални. Като им е било обещано, че ще преминат през цялата съдебна процедура преди тази размяна. Така и стана: например словенската двойка руски шпиони премина през целия съдебен процес в рамките на една седмица, което обикновено отнема няколко месеца.

ДВ: Споменахте, че може да има допълнителни разговори. Има ли други фигури, които за Путин да са сравними по важност с Красиков?

Хр. Грозев: Според мен няма такива фигури, защото Красиков е герой на Русия, изпратен на такава мисия от името на Путин. За други такива случаи в момента не знаем. Сравними с него, но само по ранг, са например Петров и Баширов, които също бяха герои на Русия, когато бяха изпратени да отровят Скрипал. Сега няма такива случаи. Но наблюдаваме огромно активизиране на руската шпионска дейност заради войната. Виждаме палежи в Полша, в Чешката република, случващото се във Франция.

Сигурен съм, че цялото това безразсъдство на Кремъл и желанието да се създаде вълна от терор в Европа и по света ще доведат до още арести и възможности за още размени. Защо вярвам, че ще има още размени? Защото беше преминат един психологически праг, който показа, че е възможно да се преговаря и в необичайни ситуации, тоест когато са нарушени старите правила за симетрични размени – човек срещу човек. Германия тук постъпи много смело, като каза: "Не, ние искаме прекалено много за някакъв убиец." Още повече, че Навални умря по това време и Германия имаше моралното право да каже подобно нещо.

ДВ: А какво може да попречи на една бъдеща размяна?

Хр. Грозев: Желанието за мъст на Путин и на неговата система. Например, ако решат да изпратят убийци или просто хора, които да упражнят физическо насилие срещу освободените при размяната. Това няма да е прецедент, защото със Сергей Скрипал постъпиха точно така. Това може окончателно да изключи всякаква възможност за размяна на задържани през следващите примерно 15 години. Но ако Кремъл се държи прагматично, мисля, че в бъдеще ще има възможности за нови размени.

ДВ: Заплашва ли нещо освободените и намиращи се извън Русия политически затворници?

Хр. Грозев: Чухме посланието на Дмитрий Медведев. Това е най-терористичното послание на бившия държавен глава, което мога да си представя, в което той практически призовава за избиване на тези хора, нарича ги предатели и им казва, че трябва да се оглеждат постоянно. Е, той вероятно знае повече от мен и мисля, че трябва да бъдем внимателни. Заплахата е налице. Особено защото кремълската система на терор е доста децентрализирана. Има толкова много групи, които смятат, че изпълняват желанието и волята на Путин и дават резултати, дори и да не е било по негова заповед. Те възприемат послания, като това на Медведев, като държавна поръчка. Опасявам се, че това няма да остане без последици.

ДВ: Засегнахте темата за начина, по който е бил съставен списъкът, например това, че първоначалният списък впоследствие е бил сериозно коригиран. Значи в Москва е било решено кой ще бъде освободен?

Хр. Грозев: Да, мисля, че е така, защото аз следях процеса непосредствено след смъртта на Алексей Навални, след което стана ясно, че Германия е много обидена, и че решението за размяна на затворници ще бъде много трудно, тъй като могат да бъдат изложени на риск и други хора. Самото включване на Навални в списъците от страна на Германия и Америка беше фактор за преждевременната му смърт.

Едно от нещата, които се обсъждаха, беше западните държави да не посочват конкретни имена на дисиденти, които искат да получат, за да не ги излагат на риск, а да говорят с категории. Тоест, искаме 8 или 10 основни политически затворници. Вие ги предлагате, а ние ще преценим дали сме съгласни. Възможно е точно така да са се развили нещата. Не го твърдя със сигурност, само казвам, че имаше такава идея и че тя е много хуманна.

ДВ: Защо в размяната не бяха включени беларуски политически затворници, макар че Рико Кригер бе осъден на смърт точно от беларуски съд? Защо стана така и възможно ли е да се направи нещо за беларуските политически затворници?

Хр. Грозев: Тази размяна в никакъв случай не беше идеална. Те се опитаха да постигнат това, което беше възможно, а не да създадат някакъв идеален списък, включващ и беларуските затворници. За мен е очевиден отговорът: до ареста и издаването на смъртната присъда (на Кригер, б. ред.) се стигна всъщност по поръчение на Кремъл, за да бъде засилен натискът върху Германия да се съгласи да екстрадира Красиков. Тоест това не беше суверенно решение на беларуския диктатор, а услуга, която той направи на Путин.

Разбира се, въпросът сега е какво става с беларуските политически затворници и с етническите чеченци, които се намират в руски затвори. Чеченските активисти също би трябвало да бъдат включени в списъците, тъй като убитият от Красиков  човек в Берлин е представител на грузинско-чеченската диаспора. Много неща не бяха направени перфектно, но сега в Европа вече има арестувани беларуски офицери от КГБ, защото са изпълнявали терористични поръчки на Кремъл. И ще има още повече такива, защото Кремъл използва специалните служби на Беларус като инструмент - като посредници, за да не оставя руски следи. Мисля, че именно тези арестувани лица трябва да бъдат разменени за беларуски политически затворници.