Президентът Румен Радев събира все повече омраза - също като руския посланик Елеонора Митрофанова. Но неговият импийчмънт е далеч по-труден от нейното изгонване от страната. Което не означава, че политическото поставяне на въпроса за отстраняването на Радев от поста е безсмислено.
Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов обяви курс към импийчмънт на президента, макар и да не срещна никакъв ентусиазъм у коалиционните си партньори от „Да, България“. И наистина, има много аргументи по същество срещу заявката.
Едно почти невъзможно решение
Процедурата може да се задейства едва в следващия парламент, с подписка от 60 депутати. Президентът може да бъде предсрочно освободен от поста само при държавна измяна и нарушение на конституцията. Тълкувателно решение на Конституционния съд отпреди 3 години обаче показва, че това е почти невъзможно, защото и пълноценно разследване срещу него лично би могло да е само силно ограничено.
Обвинението за държавна измяна и/или нарушение на конституцията трябва да бъде подкрепено от 160 депутати, а Конституционният съд да се произнесе в едномесечен срок. Предвид единодушието, с което съдиите преди 3 години обявиха почти пълната неприкосновеност на държавния глава едва ли може да се очаква те да го свалят от поста. А дори и това да стане, мандата му ще продължи вицепрезидентът Илияна Йотова, която идейно по нищо не се отличава от Радев. А понеже той не може повече да се кандидатира за поста, тя би получила чудесен трамплин да е претендент за редовно избран президент през 2026 г.
Трудно преодолим ще е и упрекът, че партийните политици се опитват да въвлекат в политическата криза и единствената институция – на президента, която сега е извън нея и би могла да я тушира. И че ако бъде силно подронен авторитетът и на тази власт, чиято легитимност също произтича пряко от народа както парламентарната, България може да се озове на прага на анархията.
Защо все пак има смисъл
И въпреки всичко това, има смисъл от поставянето на президента на прицел. Именно защото в политическата криза неговата власт с поредица от служебни правителства се оказва отвъд конституционно определената. Да, той няма вина за това – партийните политици, неспособни да излъчат редовен кабинет, му я тикат в ръцете и е много трудно да се определи дали и с кои свои действия Радев, отивайки отвъд, не застава срещу Конституцията. Тъкмо в този политически дебат обаче, а не пред категоричността на един съд, може да се постави границата на онова отвъд, което създателите на Конституцията не са могли да си представят – че временното служебно президентско управление може да се окаже почти постоянно.
Изходната позиция в офанзивата по „усмиряването“ на държавния глава е, че страната ни е парламентарна република. И че независимо дали излъчва или не правителство, единствено парламентът може да определя курса на вътрешната и външната политика на страната, а правителството, включително служебното, да го изпълнява.
Нито правителството на Гълъб Донев, което, ако и да е служебно, по Конституция ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната, нито президентът Радев, който е принципал на това правителство, могат да определят жалоните на тази политика, когато те вече са били определени от парламента, какъвто е случаят по отношение на войната в Украйна – санкции за агресора в рамките на ЕС и НАТО и помощ за украинците. И когато Радев каже – ние ще наложим вето на ембарго от ЕС за внос на руско ядрено гориво, а на украинците военна помощ повече няма да даваме, с това той отнема стратегическата власт на парламента.
Какво президентът няма право да казва
Друг е въпросът, че засега само с думи, а не с действия. Защото в приетото в края на миналата година парламентарно решение правителството е задължено „да продължи да предприема всички действия за оказване на последваща военна и военно-техническа подкрепа за Украйна съобразно заявената от нея необходимост и българските възможности“. Тоест президентът не може да каже на кабинета – вече дадохме, каквото дадохме, стига толкова.
А в декларацията си още в първия ден на войната Народното събрание заявява, че „подкрепя партньорите и съюзниците си в ЕС и НАТО при обсъждането на пакет от мерки, включително санкции, с цел деескалация на конфликта“. Тоест президентът не може да обяви еднолично – ще наложим вето на санкции срещу руското ядрено гориво. И то още преди да се види дали няма да има дерогация за нас, както бе за петрола и дали всъщност не може АЕЦ „Козлодуй“ да мине изцяло на неруско ядрено гориво, след като вече бяха подписани договори за алтернативно.
Освен директен натиск президентът да не се разпищолва в прокремълски позиции и действия, заплахата за процедура за импийчмънт може да бъде и платформа за сплотяване на евроатлантическото парламентарно мнозинство, което се прояви в 48-ото НС с декларацията срещу руския агресор, решението за оръжието за Украйна и одобрението на втората партида изтребители F-16. Ако не 60, а 160 депутати се включат в подписка за стартиране на процедура за импийчмънт, това ще е сериозна заявка, че те с лекота могат да я внесат в КС (когато вече се искат 160 подписа), дори и без да го направят. С ясното послание: Радев, внимавай в картинката, следвай решенията и духа на парламента.
Нещо повече от юзда
Импийчмънтът обаче би могъл да се окаже и нещо повече от президентска юзда – да се превърне в патерица за сформиране на кабинет на малцинството. ГЕРБ има нужда и от нови доказателства за своя евроатлантизъм след тежките щети по санкциите „Магнитски“, които свързаха корупцията у нас с Русия и които в продължението си могат да задълбаят по-навътре и по-нагоре. А това най-малкото означава Бойко Борисов да направим кръгом от стоплените си напоследък отношения с президента.
И ако новата коалиция „Продължаваме промяната“ - „Демократична България“ спечели изборите и вземе първия управленски мандат, пасивната подкрепа от ГЕРБ за едно правителство на малцинството би могла първо да се осигури (за да може колаборацията да бъде по-лесно приета и от двата електората) на базата на една антипрезидентска коалиция с подписи за импийчмънт. Най-бързата операция по спасително оцеляване за ГЕРБ ще е да се обърне срещу стария си враг Радев и да сключи примирие с настоящия си враг и конкурент ПП-ДБ. За ПП-ДБ пък санкционираните по „Магнитски“ и политическият агент за руско влияние на „Дондуков“ 2 са строители на един и същи корупционен антидемократичен и геополитически погрешен път.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на българската редакция и на ДВ като цяло.