Индия: едно време "лекували" хомосексуалните с електрошок

В Индия хомосексуалността е законна, но еднополовите партньорства не са признати. Засега – защото тези дни във Върховния съд ще се произнесат по това дали хомосексуалните вече ще могат официално да се женят.

По отношение на въпроси като осиновяването, наследството и издръжката за живот еднополовите двойки в Индия продължават да се натъкват на отпор – на много равнища разликите с хетеросексуалните двойки са значителни.

Писателят Канва Сегал, който се занимава с проблемите на хомосексуалните, разказва например, че болниците нямат подходящи формуляри за съответните пациенти, които трябва да се впишат като „други“. По същия начин изглеждат нещата и когато се открива банкова сметка: „Законът винаги изхожда от това, че партньорът е от друг пол“, посочва Сегал пред ДВ.

Хомосексуалността в днешна Индия

Сексуалните отношения между пълнолетни от един и същи пол не се наказват от закона от 2018 година насам. Но както посочва Сегал: „В много части на страната не гледат с добро око на хомосексуалността“.

Еднополовите двойки се по-добре приети в метрополиите като Мумбай, където ЛГБТИ-групите са активни от години. В малките градове и селата обаче не е така. „На членовете на семейството им е трудно да възприемат собственото си дете, ако то разкрие различна сексуална ориентация“, казва Сегал.

Отчаяните родители се надяват на обрат

„Любовта на родителите към децата не е безусловна, тъй като се базира на установените хетеросексуални норми. В момента, в който ги прекрачиш, възниква проблем“. И действително натискът да бъдеш хетеросексуален е толкова голям, че някои родители изпращат децата си на терапия – с надеждата, че тяхната сексуална ориентация ще може да се „коригира“.

В статия, посветена на хомосексуалността в Индия, американската психоложка Ребека Клай отбелязва, че манталитетът бавно се променя. Тя дава пример от практиката на работещата в Бангалор психоложка Лата Хемчанд.

Тя в продължение на години предлагала т.нар. „коригираща терапия“. В статията на Клай тя разказва, че нейните хомосексуални пациенти изпитвали такъв страх от това, че семействата им ще изгубят социалния си статус, че казвали: „Искам да се махна“. Терапевтката показвала на пациентите си еротични снимки на хора от техния пол, като същевременно ги подлагала на малък електрошок – с идеята така да им създаде отвращение към представителите на техния пол. Но след като изкарала курс на тема „Сексуалност и култура“ в университета в Амстердам, Хемчанд станала една от най-дружелюбно отнасящите се към ЛГБТИ-хората терапевтки в Индия.

Хомосексуалността в историята на Индия

Културни свидетелства за хомосексуалност в Индия има от векове. Сегал споменава например кулата Каджурахо, изградена през девети век, в която има множество скулптури, изобразяващи сексуални действия, включително и хомосексуални отношения.

Известната „Кама Сутра“ също засяга темата, а в стари хиндуистки текстове има сведения за полови трансформации. Бог Вишну например се превръща в жена и така прелъстява бог Шива.

Експертката по постколониализма Рут Ванита в есето си „Хомосексуалността в Индия: минало и настояще“ от 2008 година определя всяко твърдение, че хомосексуалността  е била внесена от днешна Европа или от средновековния Ориент, като „заблуда“, тъй като еднополовата любов така и не е била изследвана достатъчно подробно. В миналото много учени са игнорирали хомоеротичните препратки в по-старите текстове или са ги тълкували погрешно като хетеросексуални.

Рут Ванита е написала книга заедно с историка Салим Кидвай, в която се посочва, че хомосексуалността отдавна се толерира от индийската култура, тъй като на неженените им е било по-лесно да живеят с някого от същия пол, без да будят подозрение.

Сблъсък на културите?

Въпреки тези вековни културни традиция в Индия има консервативно отношение спрямо хомосексуалността. Сега надеждите на ЛГБТИ-активистите са отправени към Върховния съд с очакването окончателно да легализира еднополовите бракове, макар че това само по себе си няма ги направи по-приемливи за обществото. Сегал казва: „Когато еднополовите бракове станат законни, родителите ще оказват натиск над синовете си да се женят за жени и ще твърдят, че въпреки легализацията не се е променило нищо“.

Независимо какво ще реши Върховният съд – голяма част от обществото не подкрепя еднополовите партньорства. „Дотам има още дълъг път“, обобщава Сегал.

****

Вижте и това видео на ДВ: