Иска ли Израел мир? Тази катастрофа не е по невнимание.

Убити бяха високопоставени командири на Хизбула в Ливан, а само няколко дни по-рано там се взривиха хиляди пейджъри и радиостанции, в резултат от което загинаха десетки, а хиляди бяха ранени. Макар Израел да не е поел отговорност за манипулирането на устройствата, подозренията са, че израелското разузнаване Мосад стои зад атаката.

Опасенията, че ще започне пълномащабна война между Израел и проиранската шиитска милиция Хизбула растат. А ако някой си е мислел, че в Близкия изток по-зле не може да стане, е сбъркал - явно може, коментира Ян-Кристоф Кицлер от АРД.

Има разлика между премахването на заплаха и провокирането на ескалация

Регионът върви към следваща, още по-ожесточена ескалация. И най-ужасното е, че отговорните за това – и, следователно, за смъртта и страданията на стотици хиляди хора - не предизвикват тази следваща катастрофа по невнимание, без да искат. Напротив, всичко, което се случва сега, е преднамерено - в това вече не може да има никакво съмнение, смята кореспондентът на АРД в Тел Авив.

Да, Израел е беше атакуван и продължава да бъде атакуван. От ивицата Газа, а в последните дни особено силно и от Хизбула в Ливан. Само за ден бяха изстреляни повече от 150 ракети, припомня журналистът. Правителството на Израел и най-вече десетките хиляди хора, които бяха изведени на безопасно място от израелска страна, искат тези нападения да спрат. И имат право.

Но има голяма разлика между внимателното и отговорно елиминиране на конкретна заплаха и провокирането на нови атаки, водещи до по-нататъшна ескалация. Израел направи точно това – напримир с убийството на Исмаил Хания, ръководителя на Хамас, в центъра на иранската столица Техеран. Въпреки че Израел тогава не го призна, няма съмнение, че именно еврейската държава е отговорна, пише още Ян-Кристоф Кицлер. А именно с Хания преди това са се водили индиректни преговори за прекратява на огъня в Газа и освобождаване на израелските заложници. По това може да се съди, че правителството на Нетаняху очевидно не иска нито едното от двете.

Каква е целта на Израел?

А през седмицата се стигна и до целенасоченото взривяване на хиляди пейджъри и подвижни радиостанции на Хизбула. Каква обаче е стратегическата цел? При взривовете в Ливан бяха убити и ранени не само членове на Хизбула, но и деца и цивилни. Една от експлозиите е била по време на погребение. Има ли по-голяма провокация от това? И каква е стратегическата цел на подобна атака, пита германският журналист. Единственото, което може да се предположи, е, че Израел навярно иска да въвлече Хизбула в пълномащабна война. В Йерусалим и Тел Авив вече се говори, че Хизбула трябвало да бъде победена. Но вероятността да се случи това е дори още по-малка, отколкото да се победи Хамас в Газа, коментира Ян-Кристоф Кицлер.

Засега както конфликтът в Ливан, така и войната в Газа изглеждат в застой, коментира и Патрик Кингсли в „Ню Йорк Таймс“. Напрежението между Израел и Хизбула изглежда няма да стихне без примирие в Газа, а преговорите за постигането му са замразени. И двата конфликта изглеждат далеч и от военно решение. При всичките си нови атаки Израел все още не е постигнал решителен военен удар в Ливан и не успя да реализира такъв в Газа, въпреки че унищожи много от силите на Хамас там. Групировката все още държи десетки заложници в контролираните от нея части на Газа, което не позволява на Израел да обяви победа, пише още коресподентът на американската медия.

Израел не печели от този начин на водене на война

При това не липсваха възможности да се поеме по правилния път, да се деескалира, четем в германската обществена медия АРД. Лидерът на Хизбула Хасан Насрала постоянно повтаря, че атаките срещу Северен Израел ще престанат, ако оръжията в Газа заглъхнат. Затова настояват и другите държави, които се опитват да посредничат, включително САЩ.

Израел твърди, че отвсякъде е заобиколен от врагове. Но това е само отчасти вярно. Хизбула, Хамас и режимът в Техеран наистина мечтаят да унищожат еврейската държава, но други в региона са подписали договори и си сътрудничат с Израел. Позициите на Израел в региона обаче не стават по-силни от този начин на водене на война - и това се отразява на неговата сигурност. Няма как да постигнеш мир, когато не спираш да нанасяш удари, пише в заключение авторът на АРД Ян-Кристоф Кицлер.

***