Изоставен и от своите: Путин е нежелан в Армения
23 ноември 2022
Ако зависеше от арменците, срещата на върха на ръководения от Русия отбранителен съюз Организация на договора за колективна сигурност (ОДКС) не би се състояла в Ереван. Руският президент Путин определено не е приет радушно - точно обратното. Тъй като в малката южнокавказка република, разположена между Турция и Азербайджан, се чувстват изоставени, ако не и измамени в тежките времена.
Подобно на НАТО, ОДКС има клаузи за обща подкрепа. Но когато Армения бе изложена на атаките от страна на Азербайджан през пролетта на 2021 година и после през септември, организацията предприе само символични действия. Макар Азербайджан да не е член на организацията, той е по-близък и по-важен за участващите в нея държави - заради транспортните маршрути и залежите от нефт и газ.
Врагът на Армения триумфира
Азербайджанският президент Илхам Алиев дори заяви, че страната му „има повече приятели в ОДКС от Армения, макар да не членува в организацията". Беларуският президент Лукашенко пък нарече Алиев „нашият човек". Освен това той уверява, че Азербайджан не е враг на Беларус и на останалите страни от ОДКС. Съответно Минск отхвърли възможността за интервенция на организацията в конфликта между Армения и Азербайджан.
Също и руският депутат Константин Косачов отбеляза, че конфликтът между Армения и Азербайджан не е от компетенциите на ОДКС. Русия полагала усилия за намирането на решение, но не на страната на Армения, а като посредник между двете държави. А Русия по договор би трябвало да гарантира военна защита на Армения, където поддържа две военни бази.
Намаляващо руско влияние
През декември 2020 година Русия успя да прекрати продължилата 44 дни война между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах. В сключеното мирно споразумение Путин наложи решението си руски части да бъдат изпратени за защита на арменците в Нагорни Карабах, който се намира на азербайджанска територия.
Но властта на Путин вече не е същата - на срещата си с арменския премиер Пашинян и азербайджанския президент Алиев в края на октомври в Сочи той не успя да издейства удължаване на престоя на руските части в Нагорни Карабах и след 2025 година, както се очакваше. Алиев иска руските части да напуснат. Той възприема конфликта за Нагорни Карабах като вътрешнополитически проблем на страната си и иска да разговаря с Армения без посредничество отвън.
Арменците в Нагорни Карабах от своя страна не се чувстват достатъчно защитени от Русия. Но без присъствието на руските части повечето от тях по-скоро биха избягали.
Противници и съюзници
И в самата Армения присъствието на руски части не носи сигурност. Битките в граничния регион с Азербайджан, довели до над 300 жертви през септември, бяха прекратени едва в резултат на оказания от САЩ, Франция и ЕС дипломатически натиск. ЕС настоява мирно споразумение да бъде сключено още тази година.
Както Армения, така и Русия имат съюзник в лицето на Иран. Но, както Русия заради войната срещу Украйна, и ръководството на Иран си има други проблеми - Техеран е зает повече с потушаването на протестите в страната.
Алиев се възползва и от тази ситуация - той говори все по-открито за необходимата защита от страна на иранците с азерски произход. Същевременно може да разчита на турския президент Ердоган, който отдавна работи за оформянето на съюз през Централна Азия до Пакистан.
Губеща позиция за Армения?
Тази западно-източна ос се сдобива с все по-голяма тежест на фона на намаляването на значимостта на транспортните маршрути през Русия и Иран за международната търговия. Плановете за модерни железопътни и шосейни връзки, както и за тръбопроводи стават все по-интересни за международните инвеститори. И Азербайджан, който се намира между Русия и Иран, придобива все по-ключова роля.
Така Армения се оказва в губеща позиция - макар да се радва на приток на руски IT-специалисти от началото на войната насам. На срещата на върха в Ереван държавите от ОДКБ и Путин не могат да очакват благосклонност от страна на Армения - критичен към Русия е не само премиерът Пашинян, но и голяма част от населението на страната, което в сегашните трудни времена мисли най-вече за това как да оцелее.