Кафе, хляб и настолна игра: Как се живее в израелски бункер

От няколко седмици Илана Атиас живее в един от обществените бункери в град Акко в Северен Израел. 66-годишната жена е там с внуците си. „През по-голямата част от времето сме тук. Отбиваме се само за кратко до вкъщи, за да се изкъпем или да си вземем нещо за ядене“, споделя Атиас пред AРД.

Бункерът се намира под една синагога. Въздухът вътре е спарен, кухнята и душът не са в най-добро състояние. По масите има само разтворимо кафе, хляб и по една настолна игра. Има и телевизор – да внася известно разнообразие.

Имаш точно 30 секунди, за да стигнеш до бункера

Атиас обаче предпочита да е там, отколкото в дома си, тъй като не разполага с частно убежище и не би имала защита от ракетите и дроновете на Хизбула. Градът е отдалечен само на 20 км от Ливан. И когато завият сирените, хората разполагат с едва 30 секунди, за да стигнат до бункера, обяснява AРД.

По думите на Атиас: „Животът ни е като игра на руска рулетка – на живот и смърт. В бункера съм по-сигурна, защото убежището е под земята. Чуваме експлозиите постоянно, шумът от тях е много силен. Вкъщи не бих издържала всичко това“.

От войната в Персийския залив през 1991 година насам в Израел е задължително новите и санираните сгради да имат бункерни помещения. Но Атиас живее в стара къща – подобно на около 40 процента от хората в Акко.

Проблемът е предимно в старите градски части

В мазето на градската администрация четирима служители наблюдават на монитори улиците и сградите, за да могат бързо да реагират на нападенията.

Кметът Амихай Бен Слуш показва на видеостена някои от къщите. „Особено в старите градски части има много сгради, които нямат бункерни помещения. Това е много сериозен проблем, но ние обясняваме на хората къде за тях е най-сигурно.“

В телефонната централа в бункера постоянно звънят граждани – търсят матраци за своите убежища и вентилационни съоръжения.

Най-много страдат по-възрастните, по-бедните и семействата с деца

Бен Слуш може да разчита на силна подкрепа от страна на армията и правителството и се надява, че и в бъдеще ще бъде така. Хизбула атакува много по-често от когато и да било, в Акко 20 къщи вече са повредени от ракетните нападения, пише AРД.

Училищата в града са затворени. В старата част са останали съвсем малко магазини, които още работят. По улиците има много по-малко хора, отколкото преди. Въпреки това местните жители се опитват да водят обичайния си живот.

„Мисля, че някои части от населението страдат повече от ракетните нападения – особено по-бедните. Но и много семейства страдат – независимо дали са бедни или богати“, казва Слуш.

"Никога не е било толкова зле"

Според кмета най-вече на по-възрастните хора им е трудно да стигнат за 30 секунди до най-близкото убежище. Затова предпочитат да спят в обществени бункери – като Илана Атиас и нейните внуци.

Тя живее под земята почти от месец – откакто израелската армия увеличи натиска срещу Хизбула с целенасочени убийства и със сухоземна офанзива. Хизбула от своя страна обстрелва интензивно Израел, като някои от дроновете на терористичната организация успяват да преодолеят израелската противовъздушна отбрана, пояснява AРД.

„Никога не е било толкова зле, колкото е сега“, споделя пред германската обществено-правна медия Атиас. „Никога войната не е траяла цяла година. Не виждаме края ѝ, а може да стане и още по-лошо.“ Жената избухва в плач – очевидно е съсипана. И иска на всяка цена да остане в обществения бункер, докато Израел победи Хизбула.

****