Александър Гацак, кореспондент на проправителственото издание "Российская газета" в България, е бил призован още на 21 септември, за да получи заповедта за експулсирането си - денят, в който на трима свещеници от Руската църква също бе разпоредено да напуснат страната. Аргументите и за четиримата са едни и същи - застрашават националната сигурност. Но журналистът не се явява да получи заповедта и се укрива в сградата на посолството на Руската федерация в София - неприкосновена като на всяко посолство по силата на Виенската конвенция. На Гацак е забранено влизането и пребиваването на територията на държави-членки на ЕС.
Репортаж или шпионаж?
Говорителят на руското Външно министерство Мария Захарова твърди, че българските власти грубо са нарушили европейските норми за свободата на медиите. Преглед на публикациите на Гацак в изданието, за което работи, показват, че те не са по-различни от материали в много български сайтове, а твърденията в тях звучат и от ефира на български медии, в това число и обществени.
Фокусът в предаваните от Гацак новини е в две направления - антизападна и антиевропейска реторика и новини, свързани с руския газ, руския петрол, войната в Украйна и Руската църква. В тази връзка е цитиран “лидерът на българската опозиция Костадин Костадинов (“Възраждане”, б.а.)”, че “България се управлява от чуждестранни посолства”. Цитирани са и призиви на напусналия армията ген. Димитър Шивиков “за отговорността пред отечеството и децата ни да превърнем управляващите (ПП-ДБ, б.а.) в политически трупове”.
„Ако те се окопаят във властта, ще ни унищожат“ - Гацак цитира и тези думи на генерала, който беше в листата на ВМРО за евроизборите през 2019 година. Нито едно изявление на президента Румен Радев не е подминато, а освен Костадинов, руският журналист не пропуска и лидера на БСП Корнелия Нинова и ръководството на “Има такъв народ”. От датите на кореспонденциите се вижда, че той е предавал и по време на принудителната си изолация в руското посолство.
Как действа руският режим
Ако работеше като чуждестранен журналист в собствената си родина, Гацак нямаше да се отърве така лесно при съмнения за шпионаж, а щеше да е застрашен и от изфабрикувани обвинения, в случай че властите не одобряват работата му.
Наскоро руски съд отхвърли искането за освобождаване на американския журналист от „Уолстрийт Джърнъл“ Евън Гершкович, задържан в Екатеринбург по обвинения в шпионаж, който се намира от повече от 6 месеца в ареста. Според “Репортери без граници” Гершкович e разследвал частната военна компания “Вагнер”.
В Русия на Путин все повече журналисти стават обект на наказателно преследване заради работата си, включително и в окупирани от Русия украински територии като Крим. Едни от тях напускат страната като Андрей Караулов, включен като много други в списък на чуждестранните агенти, изготвен от руското Министерство на правосъдието. През юли 2023 г. руската държавна агенция ТАСС съобщи, че московски съд е разпоредил Караулов да опровергае информация за доставките на дизелово гориво за Украйна от българската рафинерия на “Лукойл” и да премахне от интернет всичките си видеоклипове, съдържащи подобни изявления. Срещу журналиста е заведено и дело за защита на деловата репутация от ръководството на “Лукойл”.
Когато “Русская газета” коментира, че “бившите братушки са се заразили с вируса на русофобията” по повод изгонването на Гацак, забравя как действат в Полша. От март до август полските служби разбиха руска шпионска мрежа и задържаха 16 души, натоварени да разузнават военни съоръжения и критична инфраструктура, транспорти с хуманитарна помощ и военно оборудване за Украйна, както и да извършват подготовка за дерайлиране на влакове, пътуващи за Украйна. В задачите е влизало и подпалване на имущество и превозни средства, както и провеждане на информационна война в опит да настроят поляците срещу украинския народ и да предизвикат нежелание за предоставяне на допълнителна подкрепа на Украйна, гласи съобщение на полското правителство.
В Полша продължава да е в ареста и испанският журналист от руски произход Пабло Гонзалес (Павел Рубцов), идентифициран като агент на ГРУ, по-рано изгонен от Службата за сигурност на Украйна и задържан впоследствие в полския град Пшемисъл, близо до границата с Украйна.
ДАНС експулсира, но не разкрива руски шпионски мрежи
В България, една от най-засегнатите от руските хибридни атаки държава, предпочитат да експулсират. Наскоро бяха арестувани няколко чуждестранни граждани, участвали в схема за износ на стоки с двойна употреба за Русия. Но разкрития на руски шпионски мрежи няма.
Затова пък има справка без гриф “секретно”, подготвена по вътрешна заповед на шефа на ДАНС Пламен Тончев, че заместник-министър снима на телефон и после копира на флашка как хеш код се качва на машини за гласуване - което формирало “недоверие към изборния процес”. Подписана от един от заместниците на Тончев - Деньо Денев, първоначално назначен от правителството за месец, а през август кабинетът решава да го остави на поста за пълен мандат от 5 години. Резултатът от справката му е гласуване с хартия - и 20% невалидни бюлетини.
Ако българското контраразузнаване работеше така и по отношение на руските мрежи, “троянският кон” щеше да е цяла конница, а усилията за Шенген - ерозирани.
Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.