Как Ердоган иска да запуши устата на критици на властта

През лятото на 2021 година в Турция се разгоряха най-страшните горски пожари от години. В социалните медии хората отправяха упреци към правителството, че не се е справило с бедствията и настояваха за оставката на кабинета.

Правителството бе поставено под натиск и реакцията му не закъсня, казва професорът по право Яман Акдениз пред АРД: „Горските пожари и последвалите реакции станаха повод за правителството да се задейства. То бе подложено на най-остри критики в социалните мрежи. И непосредствено след това обяви, че ще приеме закон за дезинформацията.

Три години затвор за разпространяване на "фалшиви информации"

Той е в сила от средата на октомври. Санкцията за „фалшиви информации“ е до три години затвор – независимо дали са разпространени от журналисти или от обикновени потребители на социалните мрежи. Правителството си е поставило за цел гражданите да отправят по-малко критики, казва журналистът Бюлент Мумай. Значението на изразяваните критични мнения се е увеличило заради предстоящите избори през юни идната година. И сметките на правителството очевидно излязоха верни, добавя той: „Отправяните от опозицията критики намаляха. Принципно този закон не бе въведен, за да прати хората в затвора, а за да ги сплаши. Това даде ефект“.

Постовете на Мумай в социалните мрежи например се споделят по-рядко от преди. Хората са наясно, че и заради споделяне на чуждо съобщение могат да се сблъскат с трудности.

Наказателни производства и срещу чужденци

Мумай е известен в Германия с критичната си рубрика „Писма от Истанбул“, публикувана от „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. Но фактът, че пише за чужда публика не му предлага защита, нито пък наличието на чуждо гражданство, казва юристът Акдениз.

Това се вижда от предишни обвинения - например за „обида на президента“ или за „терористична пропаганда“: „Според официалната статистика в такива случаи се стига до наказателни производства и срещу чужденци, които живеят в Турция - тоест те не са защитени от наказателно преследване“.

Първият обвинен е опозиционер

Първият, който беше обвинен за нарушение на Закона за дезинформацията, е Кемал Кълъчдароглу. Той е председател на опозиционната Републиканска народна партия и на следващите избори вероятно ще се кандидатира за президентския пост. Правителството обяви, че Кълъчдароглу си затварял очите за наркобароните в страната, тъй като се нуждаел от техните пари. Обвиненията към него имат определена цел, смята журналистката Сезин Йоней: „Това е начин да бъдат сплашени хората, за да си наложат автоцензура“.

Главният редактор на независимата електронна медия "diken" Ердал Гювен не иска да говори за автоцензура. Но новият закон се отразява и на него, и на неговите колеги: "Няма да съобразим журналистиката си с този закон. Но естествено трябва да бъдем много по-внимателни, за да не дадем ненужен повод да приложат закона спрямо нас".

Не само срещу журналисти

При това законът се отнася не само до журналистите - той е инструмент срещу почти всички, които са на различно мнение от това на правителството на Ердоган, казва професорът по право Акдениз: "Не само медиите - и неправителствените организации и правозащитниците, особено организациите за защита на правата на жените и на ЛГБТИ, т.е. всички опозиционни среди попадат под ударите на тази нова правна уредба“.

Както и всички останали потребители на социалните мрежи. Това несъмнено ще засили автоцензурата сред обикновените хора, посочва Йоней: "Когато започнат да се въздържат и да не участват повече в политически дебати, това може да доведе до спад в избирателната активност".

"Страхът не те предпазва от смъртта"

Бюлент Мумай казва за себе си, че няма да се поддаде на сплашванията, цитира поговорката "Страхът не те предпазва от смъртта" и обяснява: "Видяхме как човекът, който управлява страната, се превърна в автократ и видяхме, че за един автократ граници няма. Тъй като мога да очаквам от него всичко, вече не изпитвам никакъв страх".