Следвайки насоките, зададени от техния духовен предводител Путин, нашите местни функционери като Нинова, Костадинов, Шкварек и пр. напоследък развяват лозунга, че никой никога не е виждал евроатлантическите ценности; но всеки бил знаел, що е традиционно християнско семейство, което трябвало да им противостои.
Оставяме настрана, че като правило много от пропагандаторите на това традиционно християнско семейство, започвайки със самия Путин, не могат да посочат свое такова. Нямат. Обичат го, очевидно, само на теория. Да се фокусираме върху друго: Знае ли някой всъщност, що е то евроатлантически ценности? Отговорът: да, всички знаят. Населението на света знае какви са тия ценности, защото неговите държавни предводители са се подписали под тях.
Атлантическата харта и и нейните принципи
Всичко започва с Атлантическата харта. Това е документ, разработен и подписан от американския президент Рузвелт и британския премиер Чърчил (т.е. точно от най-омразната на Путин категория хора – „англосаксите“) на 14 август 1941 година. Англичаните вече от над година воюват, съвършено сами, срещу нацистите, фашистите и японските милитаристи. Американците по това време се опитват да останат встрани от войната. Руснаците са нападнати от Хитлер 40 дни по-рано и са все още напълно замаяни; французите са бити от Хитлер още предходната година.
Тази англосаксонска харта си поставя за цел никога повече да не се стига до престъпления като Втората световна война. За целта англосаксите въвеждат нови правила на поведение след войната, например:
- Недопускането на „никакви териториални изменения, които не са в съгласие със свободно изразеното желание на заинтересованите народи“.
Превод: За разлика от ценностите на Путин и неговите български следовници, англосаксите са против това държави като Русия, например, да завземат парчета от съседни страни.
- Установяване на „правото на всички народи да си избират формата на управление, при която искат да живеят“.
Превод: За атлантическите англосакси е недопустимо Русия да казва на украинците какво правителство да имат; както е недопустимо българските следовници на руските ценности да казват на македонците, каква конституция да имат.
- „Пълно сътрудничество между всички страни в икономическата област с цел да осигури за всички по-високо равнище на живот, икономическо развитие и социално осигуряване.“
Превод: Целта на англосаксонските ценности, прераснали в атлантически, е всички хора да стигнат до добрия живот, като си сътрудничат и живеят задружно. Не е като в идейния свят на "руския свят", например, в който Русия запазва за себе си правото да мачка всички и да им взема всичко, защото е най-силна. Тази разлика обяснява, да речем, отличията между руския и американския войник, озовал се на чужда земя: руският войник краде на хората тоалетните чинии, а американският раздава на децата дъвки и шоколадчета.
- „Всички държави в света трябва да се откажат от използването на сила по съображения от реалистичен и духовен характер.“
Превод: в ценностния свят на англосаксите няма място руският принцип, че силният има правото да бие слабия, за да му дойде на последния „акъла в главата“ (например, украинците да си признаят, че са руснаци).
И НРБ е подписала тези принципи
Не след дълго дори Сталин се подписва под тези англо-атлантически размисли, тъй като му трябва англо-атлантическа помощ, за да може да издържи на напора на хитлеристките войски. След войната, още през 1945 година тези ценности стават световни, когато англосаксонската Атлантическа харта прераства в Харта на Организацията на обединените нации. Всяка държава, която е член на ООН, се е подписвала под тези ценности и следователно е длъжна да ги спазва.
Народна република България се подписва на 14 декември 1955 година и така поема доброволно задължението да спазва евроатлантическите ценности, за опазването и разпространяването на които е направена организацията ООН и нейните различни подразделения. След като на основата на Атлантическата харта урежда нещата на ниво държави, ООН се заема с описването на правата и свободите на отделните граждани. Така през 1948 година се появява документът Всеобща декларация за правата на човека. Тя също е подписана от всички членове на ООН, които се ангажират да спазват описаните в нея права.
Евроатлантическите ценности – в основата на цивилизования живот
Тук вече се намираме в самото сърце на уж никому неизвестните евроатлантически ценности. Припомням основното.
- Още в преамбюла всички държави членки се съгласяват, че „достойнството, присъщо на всички членове на човешкия род, на техните равни и неотменими права представлява основа на свободата, справедливостта и мира в света“.
Превод: За да има траен мир, основан на справедливостта, никой никого няма право да тормози или подритва, тъй като всички – от царя до пъдаря – имат еднакво достойнство и равни права.
- Следва Член 1 и най-важен: „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство“.
Превод: Наличието на разум и съвест изисква от хората да се отнасят помежду си като братя, а не като врагове, съперници или конкуренти.
- Интересен е Член 17, който гласи: „Никой не трябва да бъде произволно лишен от своята собственост“.
Превод: Никакви общоприети ценности не оправдават руския войник който, нахлул в Украйна, лишава украинците от техните перални, хладилници и тоалетни чинии.
- Член 21 гласи: „Волята на народа трябва да бъде в основата на властта на правителството“.
Превод: Системата „вертикала на властта“, изградена от Путин, при която властта произтича от него и се стеле надолу, нарушава Декларацията и Устава на ООН. Нарушават тези документи също и всички политици в други страни, които искат да въведат у тях тази „вертикала“.
- Както в преамбюла, така и в различни членове на Декларацията се повтаря съгласието на държавите за равноправието между мъжете и жените.
Превод: Всички държавници – от Орбан и Качински до Путин и Корнелия Нинова – които смятат, че мястото на жената е в кухнята и до децата, нарушават Декларацията. Особено злостни са онези нарушители, като вече цитираните, които заместват тази Декларация с лозунга „Бог, семейство, Отечество“.
Защо всички познават тези ценности
Две десетилетия след публикуването на Декларацията ООН се сблъсква с проблемите, свързани с извоюването на независимост на колониите от техните колонизатори. В някои случаи, като британския, това е относително мирен процес; в други, като случаите с Франция, Белгия, Испания и Португалия, нещата никак не са добре. Става необходимо ООН да въведе ценности, критерии и принципи и по повод националното самоопределение.
Това се случва с Международния пакт за икономически, социални и културни права от 1966 година. От гледна точка на уж никому неизвестните евроатлантически ценности, тук най-важно е първото изречение в Член 1, което гласи: „Всички народи имат право на самоопределение“. Това означава, че никой няма правото да казва на друг народ какъв е. Забранено е на българската държава да твърди, че македонците са българи, както е забранено на Руската федерация да твърди, че украинците са руснаци.
В края на краищата се оказва, че: първо, „евроатлантическите ценности“ са ясно разписани в цяла поредица от международни документи (изобщо не съм навлизал в документите на ЕС, ОИСР или ОССЕ); второ, тези документи са подписани от всички държави членки, включително от тези, чиито лидери днес твърдят, че никой не знае какви са тези ценности; трето, съвършено очевидно е, че именно тези ценности създават възможността за мирен и цивилизован живот, а всяко отклонение от тях към „местна специфика“, „традиционни ценности“ или „национални характеристики“ е откровен опит цивилизацията да бъде заменена с диващина.
А какви точно са традиционните ценности?
Така става ясно какви точно са „евроатлантическите ценности“, както и принципите и целите, които произтичат от тях. Ние виждаме всеки ден какви са принципите и целите, които произтичат от „традиционните ценности“ – война, потисничество у дома и навън, своеволие на властта, мачкане на хора. Какви обаче са самите тези „традиционни ценности“ – това остава пълна мистерия.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.