Как нацистите съсипват бляскавата берлинска мода
14 юли 2023
Берлин определено не е смятан за модна столица. А преди Втората световна война е бил истински процъфтяващ център на изящните облекла - най-вече благодарение на еврейските предприемачи.
Берлинската шивашка индустрия възниква през 30-те години на 19-и век. А когато през 50-те години на същия век се появява и шевната машина, ситуацията се променя коренно. Една риза вече може да бъде направена само за час, вместо за осем. В разгара на тези процеси социалните и политическите условия в Германия дават възможност на еврейските предприемачи да изиграят водеща роля.
Разцветът на конфекцията
В продължение на векове евреите в Германия страдат от законови ограничения: наред с другото те нямат и правото да упражняват всички професии. Мнозина търгуват с галантерия и дрехи втора употреба, а заможните евреи продават фини платове, обяснява Уве Вестфал, журналист и автор на книга за появата и края на еврейските модни магазини в Берлин в периода 1836-1939 година.
Според него за успеха на еврейските модни къщи за готово облекло допринася един конкретен исторически процес. Индустриалната революция в средата на 19-и век е последвана от основаването на Германската империя през 1871-а година. Конституцията ѝ дава на евреите нови права, което води до разцвет на еврейския живот в Германия.
През 1871-а година в Берлин живеят малко над 800 000 души, а през 20-те години на 20-и век населението вече надхвърля четири милиона, от които евреите са четири процента. Те започват да мигрират от земеделските райони към Берлин с надеждата да си намерят работа. "Сред тях е имало шивачи и предприемачи като Давид Лейб Левин от Кьонигсберг. Той основава фабрика за дамски палта и е един от първите, въвели фиксирани цени за своите стоки през 1840-а година", разказва Вестфал.
Берлин като център на модата
Най-актуалните модни тенденции от Париж, особено тези от висшата мода, са недостъпни за средната класа. Но чиновниците започат все повече да искат да изглеждат модерно. Така на еврейските предприемачи им хрумва идеята да "произвеждат евтино модерно облекло със стандартни размери", обяснява Вестфал. "Търсенето е факт и индустрията рязко се разраства."
Берлинският моден бранш достига своя връх през 20-те години на 20-ти век, когато в града има над 2700 модни къщи, собственост предимно на еврейски семейства. Имена като братята Манхаймер, Давид Лейб Левин, Натан Израел и Херман Герсон стават нарицателни за новата тенденция прет-а-порте.
Еврейските предприемачи бързо се адаптират към нуждите на новата индустриална ера. "Те имат усет за това какво се харесва на хората, както и международни връзки с текстилни производители", отбелязва Уве Вестфал. Стоките се продават във великолепни универсални магазини, отново собственост предимно на еврейски семейства.
Берлинската модна индустрия жъне и международни успехи. Тя изнася за САЩ, Нидерландия, Англия, Скандинавия и Аржентина. Берлин предлага нескъпо, но стилно и висококачествено всекидневно облекло. Идеите за моделите се заимстват директно от модните ревюта в Париж. Бизнесът процъфтява.
Залезът на еврейската модна индустрия
Антисемитизъм и завист към успеха на еврейските модни дизайнери се проявяват още от самото начало. Но когато Хитлер взима властта през 1933-а година, евреите са подложени на огромен натиск - първо с бойкота на еврейските магазини от първи април същата година. А оттам нататък еврейските фирми биват систематично иззети от поддръжници на националсоциалистите. "Освен това скоро на евреите им забраняват и да взимат кредити, а това е истинска катастрофа за шивашките компании. Прави се всичко възможно, за да се затрудни максимално животът на евреите предприемачи", разказва Вестфал. Първоначално те трябвало да вземат за свои партньори членове на Националсоциалистическата партия, за да могат да получават заеми. А накрая се налагало да им продадат фирмите си на смешно ниски цени.
През ноември 1938-а година привърженици на нацистите щурмуват множество еврейски магазини в центъра на Берлин и унищожават всичко възможно. "От 2700 еврейски модни къщи остават само 24. А и те са експроприрани най-късно до 1940-а година", обяснява Уве Вестфал. Еврейските шивачки пък са изпратени в концентрационни лагери.
Йозеф Некерман и Хуго Бос са само две от многобройните германски модни компании, възползвали се от края на еврейската шивашка индустрия. "Те са контролирали производството на дрехи и военни униформи", припомня Вестфал. На берлинските дизайнери от 50-те и 60-те години вече не им се налага да се съобразяват с конкуренцията от страна на евреите. По това време модната индустрия вече се е преместила в Дюселдорф и Мюнхен заради разделението на Берлин. Правителството на ГДР не проявява особен интерес към модата, а през 70-те години германският моднен бранш окончателно престава да играе значима роля.