Как VW едва не спаси автомобилната промишленост на ГДР

Представяте ли си през 1980-те години вместо трабанти ГДР да изнасяше фолксвагени? За хората, които помнят онези години, тази идея сигурно звучи дори налудничаво. И все пак това не е било толкова нереалистично. Обществената медия ARD припомня една прелюбопитна история. 

На 30 януари 1984, точно преди 40 години, няколко луксозни западни лимузини спират пред източноберлинския „Паластхотел“, който е известен като място за тайни срещи между източни и западни представители на бизнеса. Държавна сигурност на ГДР старателно подслушва всичко, пише в обширна публикация ARD.  

Въпросната вечер край масата за преговори сядат двама души от Управителния съвет на западногерманския автомобилен концерн Фолксваген, който днес е №2 в света. Преговорите продължават от 22 часа вечерта до 2:30 след полунощ, а залогът е ни повече, ни по-малко: оздравяването на автомобилната индустрия на ГДР, припомня авторът на статията Инго Натузиус. 

Изгодна сделка за комунистическата държава

По онова време комунистическата държава изобщо не сколасва да произвежда достатъчно автомобили за вътрешния си пазар, камо ли пък за износ към „социалистическия лагер“, какъвто задължително трябва да осъществява. Икономическият историк Райнхолд Бауер припомня съвършено неразбираемия днес факт, че за купуване на автомобил се чакаше 14 и повече години. В същото време източногерманските марки Трабант и Вартбург като техника, комфорт и дизайн са безнадеждно остарели в сравнение с автомобилите от ФРГ. 

Още през 1982 година Фолксваген предлага на ГДР една фабрика „втора ръка“ за автомобилни двигатели. Идеята е ГДР да произвежда съвременни двигатели за западногерманските Фолксваген Поло. За ГДР – привлекателна сделка, защото ще може да осигури на обеднялата държава така необходимия приток от западна валута.  

Строго поверителните преговори се проточват. ГДР няма пари,  тъй че ръководството се бои да даде стотици милиони за фабриката. Същевременно източногерманците все още се надяват сами да си направят модерен автомобилен двигател. След много напред-назад обаче лидерите на социалистическата планова икономика осъзнават, че такава идея е рискована и може да им струва много скъпо, посочва ARD. 

Така през нощта на 30 срещу 31 януари 1984 двете страни по принцип постигат съгласие: ГДР получава фабриката, а срещу това се задължава да доставя двигатели. След още една серия от трудни преговори договорът е подписан на 12 ноември 1984. Разноските за храна и напитки за участниците в тази среща поемат капиталистите от Фолксваген: близо 1000 германски марки, днешни 500 евро. 

Проблемите на плановата икономика

Обаче изграждането на фабриката в ГДР се натъква на какви ли не препятствия. Производството се разделя между два цеха на различни места в ГДР, освен това обемът на производството е доста занижен още по време на преговорите, понеже Източен Берлин няма достатъчно валута. Нужни са и редица детайли, които трябва да се произвеждат в други фабрики в ГДР – но всъщност не се произвеждат, понеже липсват необходимите машини, познания и опит. 

Централните планиращи органи в ГДР, които разпределят производствените задачи между различните министерства по нареждане на комунистическата партия ГЕСП, просто изнемогват в усилията си да се справят със задачата. През септември 1988 икономическият отдел на тайната полиция Щази констатира: „Само главата на цилиндъра се състои от 67 различни части, които се произвеждат в 60 предприятия.“ 

Каца без дъно за ГДР

Проектът постепенно се оказва пари, заровени в пясъка. Пак в документ на Щази от 1986 година пише, че вместо планираните 6 милиарда западногермански марки, цялата работа ще струва 10 милиарда, пояснява Инго Натузиус. 

В края на 1988 година източногерманският автопроизводител Вартбург излиза на пазара с нов двигател. Година по-късно ГДР доставя на Фолксваген първия мотор, изработен в Източна Германия, а органът на ГЕСП „Нойес Дойчланд“ публикува новината на първа страница. Към този момент Берлинската стена вече е паднала, границата между двете Германии е отворена вече близо месец, а дните на ГДР са преброени. 

За Фолксваген сделката се оказва блестяща. Западногерманците плащат 280 милиона дойче марки, а ГДР 364 милиона. Във вътрешен документ на концерна се казва, че тази инвестиция ще даде 20-процентна печалба. А четири години по-късно Фолксваген поема от Агенцията по приватизацията „Тройханд“ фабриката в Кемниц (бивш Карл-Маркс-Щат), където се произвеждат договорените двигатели за „Поло“, припомня ARD. 

Вижте и нашата снимкова галерия: