Каква мисия трябва да имат днешните будители

Павлина Върбанова е филоложка и създателка на онлайн справочника за правопис, пунктуация и граматични правила "Как се пише?".  

ДВ: Госпожо Върбанова, изследователи като Жоржета Назърска смятат, че Денят на народните будители възниква като терапия срещу обезверяването след краха на така наречения „български национален идеал“, че в него се отразява една силна идеализация на Българското възраждане. Дали и днес не наблюдаваме сходна ситуация на обезверяване и на идеализация на миналото?

Върбанова: Може и да има такова сходство, но разликите са доста по-големи. Все пак, когато този ден е бил учреден като празник, много малко време е деляло хората от Възраждането, бил е минал около половин век. А сега от Възраждането и неговите идеали вече ни делят век и половина – и това вече е страшно много. Особено като имаме предвид с какви темпове се развива всичко около нас, с какви темпове се променя нашата съвременност. Моето най-голямо опасение и притеснение е, че има много голяма пропаст вече между възрожденските идеали и идеалите на нашето съвремие, които на практика липсват. Днес си мислех точно за това: има ли идеали в момента българското общество? Има ли нещо, около което изобщо да се обедини и нацията, да се обединят и политиците?

ДВ: Като казвате за идеали и за историческата традиция на този празник: тази година се навършват точно 100 години от официалното обявяване на 1 ноември за Ден на народните будители и точно 30 години от възстановяването на празника след срива на НРБ. Първоначално на този ден се честват – както Вие казахте – възрожденците, българските просветители, книжовници и революционери, но по-късно празничният му обсег се разширява. Според Вас обаче, доколкото разбирам, празникът все още не е достатъчно свързан със съвременността, така ли?

Върбанова: Да, аз имам наистина чувството, че българите изпитват потребност да изпълнят този празничен ден с някакво ново съдържание. И преди няколко години бях малко стъписана, когато доста хора – за моя голяма изненада – ме нарекоха „будителка". Тоест, причислиха ме към съвременните будители. Аз малко се стреснах, защото си мисля, че все пак трябва да бъдеш обществено по-значим, за да те нарекат „будител". От друга страна това говори точно за някаква липса, която хората се опитват да запълнят, защото искат да приближат този празник до самите себе си, да му придадат някакъв съвременен смисъл.

ДВ: Нека тогава да фокусираме точно този въпрос: Каква мисия би трябвало да имат днешните будители?

Върбанова: Мислила съм много за думата „мисия", гледала съм и в речниците даже. Тази дума се свързва с историческа значимост: човек трябва да е сторил нещо исторически значимо, за да кажем, че е имал мисия. А днешните будители би трябвало да се ангажират с каузи. Това е по-адекватно определение, според мен. Просто нещо, което да вършат в името на обществото, за общественото благо, ако се опитаме да намерим съвременен еквивалент на старинния израз „на ползу роду".

ДВ: Ако ми разрешите този комплимент: Вие сте се ангажирали с кауза „ползу роду". Тази година се навършват и 10 години от старта на Вашия чудесен проект „Как се пише“. Какво ще си подарите, какво ще подарите и на хилядите си почитатели за този празник?

Върбанова: По-големият подарък е за потребителите, които предпочитам да наричам читатели на сайта, защото „потребители" звучи леко комерсиално. Замислили сме една кампания, която е свързана със стоте най-важни правила в българския език. Разбира се, това е условно, защото е трудно да се подберат обективно точно стоте най-важни. Аз съм се ръководила от два основни критерия. Първият: правилата да са често прилагани в практиката. Вторият: такива правила, при чието прилагане се допускат особено много грешки. По тези два критерия аз съм подбрала тези 100 правила. Мисля си, че по този начин всеки от читателите ще може да насочи вниманието си към своята собствена правописна, граматическа и пунктуационна култура. Или казано най-общо: да насочи вниманието си към своята езикова култура.

ДВ: Нека да завършим тогава разговора ни с първото правило, което оглавява списъка на стоте най-важни.

Върбанова: Първото правило, което ще видят читателите? Или най-важното, според мен?

ДВ: Хайде тогава и двете.

Върбанова: Много ми е трудно да отсея едно или две важни правила. Поставила съм си за цел в тази кампания да обърна внимание на кодификатора, Института за български език при БАН, да обърне много, много сериозно внимание на онези 120 правила за слято, полуслято и разделно изписване, които измъчват не само обикновения българин неспециалист, но и специалистите филолози.

ДВ: И редактори! Благодаря Ви много и честит празник!

*С Павлина Върбанова разговаря Александър Андреев, който през 2005 година получи наградата „Златен будилник" на програма „Христо Ботев" на БНР, присъждана по повод Деня на будителите.