Какво е да си жена в армията: три украинки разказват
20 октомври 2023"За съжаление командирът на ротата е категорично против жените" - това казали на 51-годишната Леся Ганжа, когато се опитала да се прехвърли в друга бригада, за да работи там като разузнавачка. Жената влязла в армията още в самото начало на войната срещу Украйна. Попаднала в пехотата, служила в Киевска и в Харковска област. "Записах се в армията, за да защитавам Украйна, като взимам непосредствено участие в бойните действия", обяснява Леся, на която нееднократно са били предлагани длъжности в тила.
Когато командирът ти е жена
28-годишната Юлия Микитенко вече имала офицерско звание, когато започнала войната. Тя постъпила в армията през 2016 година - искала да работи в разузнаването, но получила отказ заради пола си. След като преминала квалификационни курсове и получила звание младши лейтенант, я назначили за командир на разузнавателен взвод. "80 процента от служещите там обаче се преместиха - само защото командирът е жена. Но постепенно си спечелих добра репутация и някои се върнаха. Очевидно не е чак толкова лошо да си в подразделение, командвано от жена", казва днес Юлия.
"Говорейки за жените в армията, обичайно се концентрират върху липсата на женски униформи и на хигиенни средства. Но аз мога и сама да си го купя това. Проблемът е да си намериш мястото", смята Леся Ганжа. Тя посочва, че спектърът, в който жените могат да служат по време на война, е доста ограничен, включително поради обективни фактори. "На война - и особено в пехотата - е важно какъв товар можеш да носиш и колко земя можеш да изкопаеш. Ясно е, че в тези дейности жените отстъпват пред мъжете. Затова в един момент разбрах, че трябва да намеря мястото, където ще бъда най-ефективна."
Леся се обучила в сферата на въздушното разузнаване, усвоила управлението на дронове и започнала да търси подразделение, което има нужда от кадри с такива умения. Когато ѝ отказали заради пола ѝ, продължила търсенето - и в крайна сметка получила назначение в една от бригадите, воюващи в Донецка област.
Има ли разлики в отношението
"Формално всички бойни длъжности са достъпни за жените, но неформално се налага да се бориш за тях. Този проблем съществува и засега се решава само индивидуално", казва за ДВ Анна Гриценко от неправителствената организация "Невидимият батальон". А Леся Ганжа допълва: "Докато няма дефицит на бойци, желанието ти да служиш се възприема като каприз. И изобщо: през цялото време трябва да се бориш за това отношението към теб да е същото, каквото е към другите бойци".
28-годишната Юлия Микитенко разказва на свой ред, че особено в началото нерядко се сблъсквала с неуместни шеги и намеци от страна на колегите си. Наред с други фактори, това била една причините да се прехвърли на друга служба.
29-годишната Валико Коробкадзе, постъпила в армията година след началото на войната, казва, че вече се е научила как да реагира на неуместните шеги.
"Случвало се е момчетата да се шегуват, намеквайки нещо по мой адрес или по адрес на други момичета. В такива случаи им казвам: А ако говореха така на майка ти? Важно е веднага да им се даде да разберат, че не бива да говорят така - нали сме другари и имаме обща кауза", обяснява Валико Коробкадзе.
*****
Вижте и това видео от архива ни: