Какво се знае за съветските специални лагери в ГДР

Над 120 000 души са били затворени в специалните съветски лагери след Втората световна война. Между 1946 и 1950 само в специалния лагер на територията на някогашния концентрационен лагер Заксенхаузен са били изпратени почти 60 000 души. Информация за причините за задържането или пък за водени съдебни процеси в повечето случаи няма. Сведения за възрастта на задържаните, някои от които едва са били навършили 12 години, също се появяват едва по-късно. Някои въпроси и до днес не са изяснени - например този за индивидуалната вина на лагерниците, пише германската обществена медия MDR.

Специалните лагери са табу в ГДР

Съществуването на тези специални съветски лагери не е било тайна, но навън не излиза почти никаква информация - в ГДР те са табу. Сведения се получават само от лагеристите, успели да избягат в Западна Германия, докато в източната част на страната бившите задържани са толкова наплашени, че не смеят да засягат темата даже пред близките си. За Заксенхаузен се твърди дори, че им се е налагало да подписват декларация за мълчание. Едва след промените и отварянето на съветските архиви наяве излизат надеждни и подробни информации за условията в специалните лагери на руснаците.

Защо лагерите са били специални и за кого са били?

Лагерите в ГДР са създадени на базата на издадената през 1945 година заповед номер 00315 за "Прочистване на тила на частите на Червената армия от вражески елементи". Това е основанието за задържането от страна на Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) на определени групи хора, които след това биват интернирани или избити.

Сред тях са всички, които представляват потенциална опасност, обяснява MDR: военни и служители на Гестапо, функционери на националсоциалистическата партия, както и хора, отговорни за издевателствата спрямо принудителните работници в нацистките лагери. Под съветско ръководство обаче се стига и до превантивни арести на заподозрени, а и до разстрели. Всъщност е ставало дума за това: потенциалната съпротива срещу окупацията да бъде задушена в зародиш, пише германската обществено-правна медия.

В специалния лагер Бухенвалд например, чиято "дейност" е подновена през 1945, над половината от затворниците са местни функционери на националсоциалистическата партия. В повечето случаи това са били хора с определени обществени функции - учители, кметове или доносници, които са помагали при преследването на евреите. Далеч по-малка част - около седем процента - са били полицаи, сътрудници на Гестапо или затворнически персонал. Случвало се е в лагерите да бъдат откарвани и младежи на възраст между 13 и 17 години, но повечето са били мъже между 40 и 60.

При по-късните арести задържани биват най-вече хора, които са били обвинени в шпионаж, или пък такива, които са изглеждали опасни на окупационните власти. 

Всеки трети затворник умира

В окупираната от Съветския съюз зона е имало десет такива специални лагери, като за целта или са били използвани бивши концлагери на нацистите, или други съществуващи постройки. Освен това е имало и много затвори, допълва MDR.

Статистика на НКВД от ноември 1949 година свидетелства, че в съветските специални лагери е имало 122 671 германци. Западни историци предполагат, че броят на задържаните е бил далеч по-висок, като освен германци е имало и граждани от други националости.

В лагерите умират над 43 000 души - почти всеки трети, като хората са погребани безименно в масови гробове. MDR отбелязва, че основните причини за големия брой жертви са недостатъчната храна, лошите хигиенни условия и липсващото медицинско обслужване. Към това се добавя изключително суровата зима 1946/1947, в която много лагерници измират от глад, студ или болести.

За разлика от концлагерите на нацистите, специалните съветски лагери целят не унищожаването на затворниците, а тяхната изолация. Те са задържани без да са им били отреждани специални функции или задачи. Само малцина работят - помагат за поддръжката на лагера, произвеждат керамични съдове или слугуват в домакинството на офицерите. Повечето хора обаче не правят нищо - пише германската обществено-правна медия. Контактите с външния свят са строго забранени, макар че управата на лагерите невинаги успява да им попречи.

Краят на специалните лагери

През 1948 година много от затворниците са освободени. Но тези, които още са смятани за опасни или вероятни бунтовници, остават затворени. Сред тях има особено голям брой младежи, пише MDR. В крайна сметка две години по-късно са затворени и последните три специални лагера - за да не обременяват новооснованата ГДР. Принос за затварянето има и протестът от западните страни срещу нечовешкото отношение към затворниците.

45 000 души излизат на свобода, 756 са осъдени на смърт. Но и след затварянето на лагерите някои арестанти не са освободени - те са отведени в наказателни колонии в Съветския съюз, където е трябвало да полагат тежък принудителен труд.

Подробностите за арестите, вида на разпитите и живота в специалните лагери стават широко известни едва след 1990-те години: очевидци разказват за сплашвания чрез привидни екзекуции, за побои, както и за лишаване от храна и сън, за да може по този начин да се получи необходимият подпис под написания на руски протокол за разпит.

***
Вижте и това видео от нашия архив: