Какво точно представляват пасивните къщи?

Освен ако не живеем на тропиците, се налага да отопляваме домовете и офисите си. А това обикновено все още се прави с изкопаеми горива като газ и нефт. В Германия например почти 80 процента от топлинната енергия се произвежда по този начин. При това се отделят много парникови газове, които ускоряват измененията на климата. 40 на сто от всички емисии въглероден диоксид през 2023-а година се дължат именно на тях. При това една къща би могла да бъде приятно топла и почти без използването на гориво - ако е пасивна.

Каква е идеята на пасивната къща?

Пасивната къща се нарича така, защото не изисква почти никаква външна енергия за отопление. Къщата на практика се отоплява сама, т.е. пасивно, и запазва тази топлина. При нея се оползотворява топлината, която така или иначе се генерира в къщата - например при готвене или къпане. Топлина произвеждат и електрическите уреди, а и обитателите на къщата с телата си.

Много топлина прониква и чрез слънчевите лъчи през прозорците. Пасивните къщи са построени така, че цялата тази топлина остава вътре в къщата. Колкото по-малко допълнително отопление е необходимо, толкова по-малко парникови газове се отделят. И толкова по-малко пари отиват за отопление.

Колко енергия пести една пасивна къща?

Пасивната къща консумира около 90 процента по-малко енергия за отопление от една средностатистическа стара сграда и 75 на сто по-малко от новите.

По правило пасивната къща се нуждае от не повече от 1,5 литра нафта или 1,5 кубични метра природен газ на квадратен метър жилищна площ годишно за отопление. Това съответства на 15 киловатчаса (кВтч). Конвенционалните сгради изискват десет пъти повече енергия за отопление - средно около 150 кВтч на квадратен метър.

С други думи, за да се отоплява стая с площ от 30 кв.м в пасивна къща, дори при много ниски температури, има нужда само от 10 свещи или в помещението да пребивават едновременно четирима души.

Как точно функционира пасивната къща?

За да се предотврати загубата на топлина в пасивната къща, тя е оборудвана с дебела топлоизолация, която предпазва външните стени от студа, но и от горещината през лятото. Прозорците са с троен стъклопакет и поради това са особено изолиращи.

В новопостроените пасивни къщи големите прозорци обикновено са с южно изложение - това позволява навлизането на по-голямо количество слънчева топлина, отколкото прозорците отделят. Дори през зимата температурата от вътрешната страна на стъклата обикновено не пада под 17 градуса. През лятото пък монтираната отвън щора не позволява на слънчевите лъчи да нагряват прекалено много сградата.

Освен топлоизолацията отвън пасивната къща има и още една, херметически затворена обвивка отвътре. Тя предотвратява проникването на студен въздух през пролуки или пукнатини и изтичането на топъл въздух навън. Това се получава благодарение на топлоизолационните рамки на вратите и прозорците - като един вид термокана, която запазва течността гореща.

Наред с добрата изолация на сградата от съществено значение за пасивната къща е и добрата вентилация. От една страна, в къщата трябва да влиза свеж въздух, тъй като тя е построена така, че да бъде херметично затворена. Но ако се отворят прозорците, през тях през зимата ще се губи твърде много топлина. И тук на помощ идва вентилационната система, която вкарва свеж въздух отвън навътре. Замърсителите, като например сажди или полени, се филтрират директно.

Постъпващият отвън въздух преминава през така наречения въздухо- и топлообменник. Към него се насочва и застоялият въздух от къщата, особено от банята и кухнята, където се отделя много топлина. В топлообменника хладният въздух отвън се загрява, а застоялият се отвежда навън.

През лятото вентилационната система може да бъде настроена така, че пресният въздух отвън да не се нагрява или дори да се охлажда от въздуха отвътре. Също така е целесъобразно - както и при всички останали къщи - да се отварят прозорците през нощта, за да влиза хладен въздух в къщата.

Какви пасивни къщи има и къде са те?

Пасивни могат да бъдат както отделни къщи, така и цели кооперации. Офис и административни сгради, училища и църкви също все по-често се строят като пасивни къщи по целия свят.

Особено за сградите, разположени по натоварени пътища, "проветряването без да се проветрява" е предимство, защото замърсителите се филтрират от вентилационната система и няма отворени прозорци, през които да прониква шум отвън.

Подобно на другите къщи, пасивните също могат да генерират собствена възобновяема енергия - предимно чрез слънчеви колектори, но могат да се инсталират и геотермални системи. 

Пасивните къщи, които произвеждат повече енергия, отколкото консумират, са известни в Германия като "пасивна къща плюс". А ако енергийният излишък е особено голям, тогава се водят "пасивна къща премиум".

По принцип старите сгради също могат да бъдат преустроени в пасивни къщи. Усилията и разходите, свързани с цялостното им преустройство, обаче са изключително големи. Много от компонентите на метода на пасивното строителство обаче могат да се използват и в стари сгради за тяхното топлинно саниране.

Вижте и това видео на ДВ: