Китай плаши със сила. Тайван има умна стратегия.

Тайван осъди започналите в четвъртък китайски военни маневри в региона като "ирационална провокация" и мобилизира морските, въздушните и сухопътните си части. Пекин смята Тайван за китайска територия, която трябва да бъде "обединена" с континенталната част на страната – включително и със сила.

За да подобри отбранителните си способности, през последните години Тайпе увеличи значително разходите за отбрана и разшири възможностите си за водене на война. Островът разчита в голяма степен на стратегия, при която с по-малки, но ефективни оръжия да се накара Пекин да разбере, че евентуално нахлуване на острова би било за него изключително скъпо и рисковано.

Какво означава асиметрична отбрана?

Тайван залага на способности, които ще му позволят да предотврати китайски десант на острова чрез комбинация от противокорабни ракети, морски мини и други малки и сравнително евтини оръжейни системи. Това включва и използването на безпилотни летателни апарати, включително разработения в страната дрон "Албатрос II". Освен това евтините боеприпаси и мобилните крилати ракети за брегова отбрана биха могли да унищожават скъпите кораби и оборудване на китайските военноморски сили.

Бързите нападателни катери с покритие „Стелт“, затрудняващо засичането им с радари, както и малки плавателни съдове, от които могат да се нанасят бързи ракетни удари, са част от това сравнително евтино, но доста ефективно оборудване. Морските мини и бързите катери за поставяне на морски мини също могат да затруднят евентуален десант на Китай на острова.

Географски предимства

Друго предимство на Тайван е неговото географско положение: едно мащабно нахлуване на острова би изисквало разполагането на стотици хиляди войници в Тайванския проток, което би представлявало продължителна и трудна операция с участието на хиляди уязвими кораби.

Освен това дългият мусонен сезон прави дебаркирането на острова възможно само през няколко месеца от годината. То ще бъде затруднено и от липсата на повече дълбоководни пристанища или достатъчно големи пространства по крайбрежието, необходими за разтоварване на сила и техника. Източното крайбрежие на Тайван пък е прекалено скалисто и представлява естествена преграда за мащабна инвазия. А плитките води по западното крайбрежие биха принудили корабите да хвърлят котва далеч от брега.

Морските мини в комбинация с бързоходни лодки, оборудвани с ракети, могат да ударят нападателите в най-уязвимата им точка. Военноморските части на Тайван могат предварително да складират боеприпаси по крайбрежието и на близките острови. А това означава, че китайската армия трудно ще успее да си осигури надежден плацдарм за широкомащабна инвазия на острова. Но дори и да успее, планинският терен на острова ще затрудни максимално придвижването на частите, а столицата Тайпе се намира в долина, заобиколена от всички страни с планини, което създава идеални условия за организирането на надеждна отбрана.

С методите на партизанска война

В случай че китайската армия успее да нахлуе на острова, Тайван е подготвил градовете си за партизанска война: преносимите системи за противовъздушна отбрана (MANPADS) и мобилните противотанкови оръжия, например ракетните системи (HIMARS) могат да бъдат използвани за водене на война в градски условия.

Тайван обаче разполага и с по-мощни оръжейни системи. Споразумението, сключено със САЩ, позволява само доставки на отбранителни оръжия. В момента Тайван очаква доставка на американско военно оборудване на стойност 19 млрд. долара, включващо изтребители, танкове, ракети и по-малки оръжия.

****